Петър Стоянов: „Ако Вие сте български президент, ще Ви се наложи да приемете парада, когато в България пристигне чужд държавен глава на площада пред църквата „Св. Ал. Невски“. Гостът учтиво ще Ви попита: „Как се казва тази внушителна църква?“
„Свети Александър Невски“ – отговаряте Вие.
„Аха, това навярно е някой български светец?“
„Не – казвате Вие, – това е руски пълководец, който е победил шведите.“
Отсреща Ви се усмихват тактично.
Качвате се в колата, за да отидете в Президентството. По пътя виждате величествения паметник на Арнолдо Цоки.
„Това вероятно е ваш прочут генерал? – пита Вашият спътник.
„Не – казвате вие, – това е руският император Александър II“.
„Но кокетната църква вдясно сигурно е прекрасен образец на българската ортодоксална традиция?“ – вежливо сменя темата западният гост. Тук дори Вие да замълчите, преводачката избързва: „А, не, не. Това е Руската църква.“ И веднага след това пояснява, че името на прекрасния булевард с кестените и жълтите павета, по който минаваме е, разбира се, булевард „Руски“.
[ad id=“105290″]
Всичко това се случва в рамките на 3-4 минути и на не повече от 500 метра, така че само след минута лимузината вече е пристигнала, Вие сте в президентството и пред госта обяснявате, че офисът на българския държавен глава и премиера са един срещу друг, на булевард „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2. И не, генерал Дондуков не е български генерал, воювал в някоя от победоносните ни войни, а е руски княз.
След всичко това в Гербовата зала на президентството българският държавен глава започва своята реч: „Ваше Величество (или господин президент), Вие гостувате на един горд и независим народ, известен със своята славна история, силно привързан към своите национални герои и национални традиции…“
Президентът Петър Стоянов пропусна да спомене, че Столична община се намира, разбира се, на ул. „Московска“ . А само на две крачки са ул. „Аксаков“ и ул. „Генерал Гурко“.
Всичко това, разбира се, не е толкова просто. Но просто е така.
