НАЙ-НОВИ:

В случай на паника – прочетете тази публикация

Коронa вирусът се разпространява. Заедно с него се разпространява и страхът от него. Какво можеш да направиш, ако някой в ​​семейството ти изпадне в паника? Или ти самият? Или половината държава?

Republik, От Андреа Арежина, Константин Сейбт и Мартин Фенгел, 7 март 2020 г.
(Със съкращения. Съкратени са примери от швейцарското ежедневие, които след 7 март вече не са актуални. Превод и редакция Маргарита Желязкова и Павлина Йосифова)
Ежедневието в Швейцария не се е променяло толкова радикално от почти незапомнени времена. Нищо чудно, че дори хладнокръвните вече нервничат. Вече не е странно да се страхуваме.
Но когато страхът е голям, той парализира. А паниката често е по-страшна от причината.
И така, как да се страхуваме разумно? И какво да правим, когато някой изпадне в паника в дома ни? Или когато самите ние се паникьосаме? И как извънредното положение променя цялата страна?

Разговаряхме с широк кръг експерти: поведенчески терапевт; водещия на кампанията “Да спрем СПИН“; психоаналитик; историк, написал книга за антракс; и с обучител по комуникация без насилие.

Ето и обобщение на най-добрите съвети и най-интересните идеи. При някои се получи като интервю, при други като списък, при трети – като текст.
Надяваме се, че всеки ще открие нещо полезно за себе си.

  1. Как да се справим с опасността?

    Няколко спешни рецепти от Доротее Вилхелм, теолог и психолог.

    Страх или паника?
    Страхът е може би най-старото чувство в човека. Никой не оцелява без него. При опасност, нито едно животно не реагира първо с импулс за борба. Първата реакция е винаги бягство.
    Така че, страхът е нещо изключително физическо – тялото се приготвя да бяга, сърцето тупти, дишането се учестява. Човек се нааква – и буквално става по-лек. Префронталната мозъчна кора изключва. Страхът е най-добрият ни приятел, когато сме в опасност.
    Паниката настъпва в момента, когато страхът вече не е функционален. Например, когато се вцепениш или хукнеш в грешната посока.

    Как да успокоим някого?
    Когато човек вече е изпаднал в паника, има три варианта:

    Ако човекът все още е способен да мисли – направете връзка с действителността. Попитайте го, от какво се страхува? Задайте допълнителни въпроси. Попитайте го, какво ще се случи. Премислете заедно всички ужасни сценарии. Това е важно, защото паниката спира мисълта. Ако другият човек се зацикли в най-мрачния сценарий, помогнете му да помисли за алтернативи.

    Ако помагате на член от семейството или близък: прегърнете го и го задръжте в прегръдката си. При децата това се нарича мечешка прегръдка, но действа и при възрастни. Колкото по-силна е прегръдката, толкова по-добре. (По същата причина, когато карат добитък към кланиците, натъпкват животните заедно – близостта успокоява.) Добре е, ако сте по-високи и по-силни от другия човек – ако не сте, уголемете се, доколкото е възможно. По-високият ръст и посилният на вид дават сигурност.

    Бъдете строги: заповядайте на човека да диша, да стъпи здраво на пода, сложете го под топъл душ, изведете го оттам, съставете ежедневен график. Страхът винаги е насочен към бъдещето; връщайте се тук и сега, на земята, чрез допир с основни физически предмети.

    Два допълнителни съвета:

    При двойките се разиграва особена динамика и партньорът е последният човек на земята, който може да ви успокои. В този случай може да извикате някой трезв съсед: колкото по-непознат е човек, толкова позряло се държим пред него.

    Роднините имат право да се разгневят, имат право да кажат: “Стига вече! Вземи се в ръце!“ Не на последно място, защото гневът носи различна динамика. Както казах, страхът е насочен към бъдещето, а когато започне спор, човек се връща в настоящето.

    Най-глупавото нещо, което можете да направите:
    – д
    а се оставите да ви зарази страхът. Здравословният отговор на страха се казва смелост.
    – да
    си тръгнете. Например, с думи от рода на: „Вече не мога да слушам глупавите ти приказки …“ Дори и неконтролираното крещене е по-добре от изоставянето.

    Как да успокоим себе си?
    Ако ви обземе паника, действията ви са подобни на горните:
    Бъдете строги със себе си! Заповядайте си да правите всекидевно определени неща в определен ред: Ставай! Вземи душ! Направи кафе! И така нататък. Полезно е и да се ядосате на себе си.
    Утешете се, сякаш утешавате дете. Бъдете търпеливи към себе си, защото страхът е нещо естествено.
    Обадете се на някого. Страхът ни изолира, но се смалява, когато се свържем с други хора.

    Две полезни идеи за тези, които принадлежат към рискова група:

– Статистиката показва, че възрастните хора или астматиците са изложени на по-голям риск от коронавирус. Не се впечатлявайте от това. За отделния индивид всяка статистика е субективна: 1 или 0. Вашата задача е, за Вас да остане 1.

Решаващият въпрос си остава: как искам да живея? Тук и сега? Защото извън тук и сега има само въображение и спомени.

Какво прави паниката с обществото?
По време на големия сняг преди няколко години, всички бяха внимателни и дружелюбни, защото снегът засегна всички.

Корона вирусът, от друга страна, е грозен. Всеки може да зарази всеки – това насърчава разделението. Знаем, че солидарността се руши при високо напрежение. Когато настъпи страх, цивилизационният слой се измива. И най-лошите неща се случват под знамето на самосъхранението.


Опасността е, в кризата да не стигнем до противопоставянето: «Ние -те. »
Необходимо е в мислите си да останем солидарни. Защото има само една причина за солидарност: «Бих могъл да бъда ти. Можеш да бъдеш аз. »

Най-хубавото нещо е, да се запитате: Как искам да живея? И то, как искам да живея сега?
Най-глупавото нещо: да се заразите. От страх.

2. Как се научихме да се учим при една предишна “чума”

Интервю с Роджър Стауб, ръководител на кампанията „Спиране на СПИН“ по онова време, сега управляващ директор на Pro Mente Sana

Половината свят обявява извънредно положение заради корона вируса. Трябва ли да се страхуваме?
Трябва да имаме респект от вируса, но не паника и припряност. Просто да си готин е глупост. Вирусът ще продължи да се разпространява, докато няма ваксина. А ваксина ще има по-скоро следващата, отколкото тази година.

Ако така или иначе се разпространява, защо да си мием ръцете?
Предложенията на федералното правителство за хигиена имат смисъл, дори и да не осигуряват сто процента защита. Измиването на ръцете намалява риска.

Но в един момент вирусът ще намери своя път.
Ако някой иска да ме дразни, използва активен език за вируса. Тогава излиза, че напразно съм живял досега. И години наред, при борбата със СПИН, напразно съм настоявал, да не се използват активни глаголи за нещо, което не е живо. Вирусът не е живо същество. Това е генетична информация, опакована в протеинова обвивка. Не лети, не плува, независимо къде.

И защо не трябва да се говори така?
Човек трябва да може да мисли безстрашно. Вирусът не се качва в ръкава ви; можете да го измиете. Ако всички, които по цял ден говорят за корона вируса, си мият редовно ръцете, проблемът ще бъде решен скоро. Дори от дезинфектанти няма нужда.,измиването на ръцете е достатъчно. Ако не си миете ръцете, вършите наистина нещо нередно.

Но достатъчно ли е това да се преборим с “чума”?
В исторически план, от Средновековието до съвсем неотдавна, се опитваме да решим проблема с епидемиите с един и същ ключов въпрос: “Как да разпознаем възможно найбързо и най-много носители на болестта и да се погрижим те да не предават патогена нататък?” Когато дойде СПИН, нямаше алтернативна теория. Теорията за борба със СПИН трябваше да бъде измислена почти едновременно с нейното приложение. Новият въпрос беше: „Какъв индивидуален и социален процес на обучение да предложим, който да даде възможност на хората – индивиди, организации, институции, да живеят с вируса, който не може да бъде изкоренен?“

С простия отговор: минимум с един презерватив.
Точно така. Простотата е най-важното в подобни кампании. Като «Измийте си ръцете!» Експертите тогава ми казваха: “Не е толкова просто!” На което отговарях: «Точно толкова просто е!»

Какво да правим, ако някой до нас изпадне в паника?
Швейцарецът обича да казва: „Не е чак толкова зле“. Това не помага. Не съм много компетентен по тези въпроси. Но има книги. Например: «Първа помощ за психично здраве». Нека погледнем главата „Панически атаки“. В обобщението пише:
Запазете спокойствие. Съставяйте кратки изречения.

Задавайте въпроси. Паниката трябва да се вземе на сериозно. Тя е реално нещо за съответния човек.”
Винаги е по-добре да четете нещо компетентно, отколкото да питате някой наполовина компетентен.

Кое е най-доброто и кое е най-лошото, което можем да направим в сегашната ситуация?
Най-доброто: да си мием ръцете.
Най-лошото: да страдаме. Жалко е, ако не можем да се справим спокойно с тази епидемия. Страшно е за всички, които се свиват в черупката си. Животът не бива да спира заради един вирус.

  1. Без милост към жертвите!

    Едно поразлично предложение към настоящата здравна политика от психоаналитик Жанет Фишер

    Превръщаме вируса във вирус убиец.
    Защото вирусът е обектът, който най-накрая ни дава легитимността да пуснем колективната си агресия към него. Изкупителни жертви дремят навсякъде. Внукът ми, 3-ти клас, беше изпратен у дома с кашлица. Не защото е заподозрян, че е заразен, а за негова собствена защита. Защото другите деца го бяха заклеймили. Разрушителната сила идва от това: изначално сме уплашени, защото във властовите структури, в които сме израснали, никой не се е интересувал от цялостната ни личност.

    В психоанализата правим разлика между градивна агресия в услуга на Аз-а и разрушителна агресия, която има за цел да унищожи другите. В градивната агресия страхът е почти нулев, защото той не работи при страст или желание. Субективното се изключва.

Страхът те кара да се изолираш.

Сега се случва точно това: предпазителят за уста е изолация, карантината също. А презапасяването с храна е най-високата възможна агресия, която се проявява: който се презапасява, изключва другите.

Швейцария е изцяло в дискурса на жертвите – като жертва на злия вирус. А виктимизацията винаги е легитимация за агресия: тя ви позволява всичко – изолация, официални мерки, каквото и да е.
Пропускаме огромен шанс да сме солидарни. Властите трябва да кажат: Ние не контролираме ситуацията. И да перифразират заплахата в положителна насока.

Кажете например, че във всеки парк в Цюрих ще има утринна гимнастика. После ще се раздава закуска. Че има телефон за спешни случаи. Трябва да можем да попитаме, как са другите?

Защото това, което наистина помага при спешни случаи, е общността. Страхът разделя. А общността унищожава страха.

Властите винаги мислят на едро. А мисленето на едро е израз на желание за господстване. Властите говорят така, сякаш науката подкрепя действията им. Но учените също не знаят, какво точно се случва.

Официалната комуникация – два случая тук, три допълнителни случая там, всичко под контрол – води по грешни действия. Защото нищо не може да се контролира. В най-добрия случай така се подготвя почвата, за да се продаде ваксината покъсно.

Всъщност, знаем какво да правим. Имаше една реклама: детска рисунка на едно момиченце с родителите му, до болничното легло на детето. С лозунга: “Близостта лекува”.

Това е истината. Близостта също помага да не се разболеем. Но вирусът в момента ни дели. Води до умишлено агресивни образи на жертвата и врага. Страхуваме се да не бъдем заразени. И избягваме съседите.

Винаги е било така. Приказката за врага и жертвите е широко разпространена – ​​всякакви хора се обявяват за жертви и след това продължават напред с пълна агресия. Само че, с жертва не може да се води диалог. Който опитва да говори с жертва, винаги губи. Образът на жертвата автоматично превръща всеки от нас в извършител.

Най-добрият съвет при паника? Трябва да върнеш паникьосания на земята. В никакъв случай да не се разправяш и да обсъждаш. Защото, както казах, при обсъждане винаги губиш.

Така че, да си милостив към жертвата, не води до нищо – помислете, кога чувате в трамвая “Я не ми говори така!”
В случай на паника се действа рязко – това винаги е предложение за свързване с другия. Но трябва да излезете от приказката жертвата и то решително.

Паниката е като да се изгубиш. Тя изчезва, когато отсреща се появи някой.
Това именно
липсва в целия дебат досега. Да се отнеме страха хората чрез предложения и възможности за съвместни дейности и преживявания..

  1. Какво се случи с предишните пандемии?

    Кратко интервю с Филип Сарасин, професор по съвременна история и автор на книгата «Antrax. Bioterror als Phantasma”

Празните рафтове, разпродадените маски – това паника ли е?
Има една онлайн снимка на празен рафт в италиански супермаркет: всички тестени изделия изкупени, с изключение на пълнозърнените макарони. Според мотото: По-добре да умра, отколкото да ям пълнозърнеста “Барила”. Паника е, да.

Как се чувствате като човек, който вижда нещо подобно за първи път в живота си? В Страната на пощадените?
Швейцария не е „страната на пощадените“. Грипните пандемии, нека говорим само за тях, многократно са вземали много жертви в Швейцария, която е плътно свързана със света. Например, испанският грип (1918-1920), пандемия със смъртност между 20 и 50 милиона в световен мащаб. Или птичия грип, който се разпространява по целия свят от 2004 г. нататък. Свинският грип също, въпреки, че не е толкова опасен, колкото другите грипни вируси. Такива неща очевидно бързо се забравят …

Разумен ли е страхът от корона вируса? И до каква степен?
Честото да си
мием ръцете и да не се ръкуваме, в момента е абсолютно разумно и не е израз на преувеличен страх.

Какво прави една епидемия с едно общество?
Ако, например, хората в трамвая се отдръпнат допълнително от китайски ученик и в същото време се скупчат един до друг, това не е предпазливост, а добре известна форма на расизъм. В историята на новото време неведнъж се е случвало определени групи хора да бъдат свързани с инфекциозната болест, съответно с нейното изригване. Най-опустошително в националсоциалистическа Германия, е, когато „евреите“ са неспецифично осъждани като „патогени“ в „тялото на народа“ – с известните последици.

Това означава ли, че хората са по-опасни от всеки вирус?
Опасността, която аз виждам, е просто расизъм. Настоящите призиви за ограничаване на пандемията: “затваряне на граници”, “ограничаване на имиграцията”, “спиране на вълната от бежанци” – това са все расистки изявления. Но също така е безсмислено да пишем, че пандемията е „тъмната страна на глобализацията“ – или по-точно: да се използва за създаване на политически капитал за нов протекционизъм и национализъм. Откак съществува миграция – още от древността, от Африка, но преди всичко, откак съществуват световните търговски пътища, микробиологичните пътници също са на път.

Микробиологични пътници?
Патогените. Те са съпътствали възхода на капитализма и колониализма на всички пет континента от XV век. Между другото, наймногобройни са техните жертви в глобалния Юг. Отговорът, обаче, не може да бъде мечтата за самодостатъчни общества, които използват стени и други подобни, за да се разграничат от всички опасни „отвън“. Освен че подобни бариери не действат, както е известно от 19 век, ние не искаме да живеем в карантина като общество.

Кои са трите най-добри правила за страх?
Не изпадайте в паника; спазвайте правителствените здравни разпоредби; следвайте науката, както написа Барак Обама в Туитър.

Кое е най-глупавото нещо, което в момента човек може да направи?
Паника, безразсъдно поведение, конспиративни теории.

5. Страхувате ли се? Не се паникьосвайте!

Последен курс “бърза помощ” в ситуация на паника от Таня Уолисър, обучител по ненасилствена комуникация

Кога страхът е разумен? Кога не?
Точно този въпрос е неправилен. Точно оттам идва паниката от факта, че хората не са в състояние да възприемат чувствата си, че от ранна възраст научават, че чувството на страх не трябва да съществува. Но ние имаме нужда от страх, той ни показва, че има опасност. Например, не хуквате да пресичате улицата, когато минава кола. Но когато страхът не е позволен, когато го потискаме, той става пречка за действие. Например, ако кажем на малко дете: “Не се страхувай!”, това не го успокоява. То започва да се пита, къде е сгрешило.

Това се отнася за децата. Но не трябва ли възрастните да се владеят?
В най-добрия случай, чувствата са знак, че нещо се променя. Но когато тази предупредителна система спре да работи, когато започнем да потискаме чувствата, страхът се превръща в паника. Или в насилие. Или в депресия. Чувствата са умната предупредителна система на нашето тяло. Те показват, че нещо е извън релси. Само че нашето общество има изгработени трагични начини на справяне с неприятни чувства като страх, мъка или отчаяние. Тъй като ни е трудно да ги издържим, ние се опитваме да ги премахнем, като ги омаловажаваме, харесваме или си отклоняваме вниманието от тях. И така влошаваме всичко.

Какво да кажем на децата си, когато се страхуват?
“Страх те е и аз те разбирам. Понякога и аз се страхувам.” Назоваването на страха е важно, за да се успокои детето, че това е в реда на нещата, да приеме, че страхът може да остане известно време в него.

Какво всъщност се случва при паника?
Преувеличен страх, който може да доведе до шок или неконтролирани действия .

Има ли разумна паника?
Паниката е чувство. Няма разумни и неразумни чувства – те винаги се опитват да ни посочат нещо. Паниката е по-скоро заключващо чувство. Всъщност, ако се уплаша и допусна страха в себе си, страхът ще ме защити, но понеже са ме учили, че не трябва да усещам страха, изпадам в паника. И сякаш оставам без глава.

Вие сте сами вкъщи, кашляте, полудявате – как да спрете това?
Като не се опитвам да го спра. Важно е да наблюдавате и да отбележите, какво точно се случва в тялото и на кое място. Само когато чувствата са позволени, те могат да се променят. В случай на паника, най-важното е да не останете сами, да вземете телефона, да се обадите на някого и да говорите.

Как да успокоим някой друг?
Слушайте. Не съдете, не съветвайте, не омаложавайте – просто слушайте. И задайте въпроси, ако трябва.

Може ли, трябва ли да се шегуваме?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Като цяло шегите са хубаво нещо, но ако седите до човек в паника, по-добре недейте. Сатирата и хуморът могат да помогнат, но могат и да потиснат чувствата, които ще изригнат със закъснение.

Вашите най-добри три златни правила?
Не се опитвайте да премахнете страха. Усетете страха в тялото. Разберете какво иска да защити страхът.

Кое е най-глупавото нещо, което можем да направим?
Да търчиш наоколо да разправяш на хората да не се страхуват. Да им давате да четат някакви цифри и да обяснявате, че не е толкова зле, защото цифрата 1 казва ето това, а цифрата 2 онова… Ако започнеш да успокояваш човек, който се страхува, с цифри, само ще влошиш нещата.

Специално за ЗАРАТА: Превод и редакция Маргарита Желязкова и Павлина Йосифова)

  Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Берое стана поредният отбор от efbet Лига, който ще поднови…