Изразът „вдън гори тилилейски“ се използва за затънтено, труднодостъпно място. От къде идва въпросният израз?
Според някои източници през IV ти в. пр. н. е. древногръцкият пътешественик Питей, достига Албиона, а оттам „на 6 дни път на север“ до земя, която той нарича Туле. Toгава тя е била считана за северния край на света (ultima thule). По-късно в българския език понятието е навлязло като „гори тилилейски“ в смисъл на закътано място. „Вдън“ идва от „на дъното“, т. е. възможно най-далечното място.
Според други източници обаче прилагателнотo „тилилейски“ произлиза от съвсем различно нещо.
По пътя на логиката то трябва да идва от съществителното „тилилей“. Може би ще се изненадате, но такава дума наистина съществува. Тилилеят е дребен храст.Познат и под други наименования, като вълча жила, вълча ягода, бясно дърво… Латинското му име е Daphne Mezereum. От древните легенди се знае, че тилилеят е лечебно растение, но то може и да убие. Заради този негов поразителен ефект, той е приеман като нещо приказно и митично.
През 1919 година известният български писател Елин Пелин издава книжка с детски приказки, озаглавена „Гори Тилилейски“. Според някои източници именно оттогава изразът е добил широка популярност. Къде ли се крие истината?
