Районът на Мъглиж е осеян с крепости, по-голяма част от които са изградени през късната античност и ранното средновековие (тогава тези земи са влизали в пределите на Византия).
[ad id=“263680″]
Те са продължили да функционират до падането на Второто българско царство под османско робство в края на XIV в. Към тези крепости влизат: „Горненски град“, „Доленски град“, укреплението в местността „Грамада“ и до връх „Панагюра“, както и тези при селата Ветрен и Дъбово, крепостта „Тиле“ (смятана за столица на келтите, при пребиваването им на Балканския п-в, в III в. пр.Хр.) и др.
Средновековната крепост „Мъглиж“ или „Горненски град“, намираща се северно от града, на левия бряг на Мъглижка река, е играела ключова роля тук, особено по времето на Втората българска държава (XII-XIV в.). Крепостта е преграждала Мъглижкия проход, през който е минавал античния и средновековен път от Търновград за Боруй (Стара Загора). Височината Горненски град е била опасана от 3-метрова крепостна стена, която е следвала конфигурацията на местността. Втора крепостна стена в северозападния край на височината е обграждала цитаделата на крепостта. Общата площ на крепостта е 18 дка. Днес са запазени останки от външната крепостна стена на височина 1 м.
Твърдината „Мъглиж“ е била главен опорен пункт на укрепен възел, в който са влизали още две крепости: „Долненски град“ – намира се на 4 км. източно от Мъглиж върху огромна скала, надвесена над р. Габровица, заемала е площ от 2 дка (днес на мястото все още стоят дебели зидове и пръсната из тях керамика); другата крепост се е намирала в днешната махала Грамада в Мъглиж, близо до Стара река са открити незначителни останки от крепостни стени, дебели 2 м., изградени от ломени камъни, споени с хоросан.
[ad id=“225664″]
Градът-крепост „Мъглиж“ се споменава от византийския писател Мануил Фил във връзка с похода на византийските войски в българските земи през 1278 г. Крепостта е превзета и разрушена от Михаил Глава Тарханиот, наред всички значими крепости от морето към Верея (Стара Загора), в похода му към Търново и в битка срещу отрядите на българския цар Ивайло.
До крепостта се стига по пътя за село Селце,
