В сайт Zarata поместваме без редакторска намеса мнението на старозагореца Веселин Беров относно дълго дискутираната тема за поставянето на паметник на хан Тервел в Стара Загора:
[ad id=“225664″]
„Преди два дена публикувах в социалната мрежа един коментар относно взетото от старозагорските старейшини решение за издигане на паметник на хан Тервел в Стара Загора. Моля никой да не се съмнява в положителното ми отношение към хан Тервел. Не мога обаче да се съглася с инерцията в мисленето и ниската обща култура. Сега искам да продължа темата с още малко информация.
Мнение може да има всеки гражданин и по всяка тема, но когато става дума за изкуство и национална памет, там думата би трябвало да имат специалистите. Местоположението на един паметник трябва да бъде въпрос не на каприз или на парвенюшко перчене, а преценка от много гледни точки. Стара истина е, че не трябва да се търси „място“ за един паметник, а съответното място си иска паметника. От тази гледна точка вземането на решение от хора без необходимото образование и квалификация е доста нелепо, нищо, че по стечение на обстоятелствата се наричат общински съветници. То вероятно няма и да се случи. Междувпрочем имаше и общински съветници, които не са били съгласни с взетото решение, но тяхното мнение нямаше кой да го чуе.
А относно личността на хан Тервел, там въпросът е още по-спорен. Областта Загоре (или Загора) няма нищо общо със Стара Загора освен днешното име на града ни, което той получава след около 12 века. Областта Загоре се е намирала на юг (някъде около днешен Ямбол). Подаръкът на император Юстиниан II е заради помощта на нашия хан във вечните византийски игри и комбинации, които са му помогнали да си върне престола.
Така че, ако трябва да се пази националната памет, защо пък да не издигнем паметник на хан Аспарух като създател на българската държава (както сочи днешната историческа наука) или на хан Токту, който се е борил срещу византийското влияние и коварство и в края на краищата е станал жертва точно на това. Разбира се, последното , което прочетохте, е иронизиране на идеята на няколкото човека, която лансират от около 6 години.
А в същото време нашите известни старозагорци от близкото ни минало, които имат широка европейска известност, чакат някой да се сети за тях.“
