Два месеца след историческата среща между руския патриарх Кирил и папа Франциск, която за пореден път повдигна темата за сближаване между католици и православни нашият Синод избистри следната позиция: „Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно“.
„Защо?“ – както пише Марк Твен като критика след посещение на новооткрита изложба. И ако Твен е визирал само таланта на художника, то нашият въпрос засяга доста по-важни нещица. Лошо е да се присещаме за тях точно преди Великден, но по-лошо е Църквата ни да върши от раболепие, недомислие или под натиск подобни чудесии.
С решението си Синода обяви католици, протестанти, Арменската църква и др. за еретици и разколници.
Тази теза ще бъде защитавана от българската църква по време на събора на православието на остров Крит през юни по темата: ”Отношението на Православната църква с останалия християнски свят”. С други думи БПЦ се поставя саморъчно в изолация от развития християнски свят. Знаем какво се случва с народи и вери, поставили се в изолация. Деградират. Затварят се в себе си, развитието им спира, връщат се към изначалния фанатизъм на ограничените и първичните. Изчезват накрая – вярно, преди да изчезнат създават куп проблеми и неприятности, но изчезват. Не го ли знае това нашият Синод или има поръчка за изпълнение?
Според руски анализатори срещата между Кирил и Папата хич не била решила основния проблем, надделял над 1000-та години вражда между двете църкви. Всерусийският патриарх искал да поговорят на четири очи – нещо за едни пари в Банка Ватикана с корен някъде в Кремъл. Ние не знаем дали е така или не – четохме за това в разни блогове. Не сме приближени до толкова високопоставени кръгове.
Ако има такова нещо, някак е по-обяснимо защо сме се засилили да удряме под кръста другите християни – като напомняне, че сметките не са приключили. Защо точно Българския синод? Ами цялото ни общество отдавна е запознато с факта колко и кои от митрополитите ни са от ДС, от КГБ – всъщност то е едно и също почти за времената, за които иде реч. Знаем също, че в тези организации бивши няма. И като се постави задача, даже да е самоубийствена, тя се изпълнява, защото другото е още по-лошо.
Текстът, приет от Синода е предложен от ловчански митрополит Гавриил, но е подкрепен горещо от колегата му от Пловдив Николай, който дори е приложил подписи от 240 свещеници. Всеки може да прочете кое-що за тях. Има достатъчно в мрежата.
Текстът и редакциите са приети единодушно от всички митрополити и патриарх Неофит на заседание на 21 април.
Единодушно и митрополитите ни, и Патриархът ни обявяват и ще защитават тази теза през юни – че БПЦ излиза официално от големия християнски свят, няма да си партнира с него, няма да върви в крачка със съвременната теология. БПЦ и досега не успяваше точно заради интересното минало и още по-интересното настояще на част от отците си, плюс отказа да реформира езика си, да заеме подобаващо място в българското общество, а бъдещето се очертава още по-мрачно.
И пак действията на Синода „не са в час“, дори по-горе посочените теории да имат основа някаква.
Защото даже РПЦ не може да застане като реален партньор на БПЦ при тези обстоятелства, след като Всерусийският патриарх подписа официална декларация с Папа Франциск, че: православни и католици „ще направят всичко възможно за преодоляването на исторически унаследените между тях разногласия“ и ще „се стараят съвместно да отговарят на предизвикателствата на съвременния свят“. В декларацията се посочва също, че православни и католици са длъжни да се научат да дават съгласно (еднакво) свидетелство за истината в тези области, в които това е възможно и необходимо.
С други думи, ако има поръчка, то БПЦ до там крайно я изпълни, че обяви и РПЦ за еретическа, защото който работи заедно с еретици и заедно с тях защитава еднакви позиции, също е такъв.
И ко прайм ся? – както се изразява при такива ситуации един випбрадър герой? На път сме и Православието да разцепим. Не че е много единно (сещам се за политиката на Гръцката православна църква).
А дано Възкресение Христово възкреси гордост, самочувствие и разум в онези, на които по принцип би трябвало да им е работа и основен ангажимент да работят за бъдещето на БПЦ!
И дано си спомним, че не можем да обиждаме Бог като го принизяваме до човешките дребни заяждания, дребни разногласия и различия и му приписваме участие или съдничество в тях. Не разликите в измислените и допълвани векове наред след Христа канони ни правят християни, а моралните ценности, според които живеем.
