Могат ли братя, сестри, баби, дядовци, внуци да търсят обезщетения ?
Върховния касационен съд (ВКС) ще тълкува дали братята, сестрите, дядовците, бабите и внуците имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки.
Делото е образувано по предложение на заместниците на председателя на ВКС и ръководители на Гражданската и Търговската колегии. Те констатират необходимостта да се допълни и надгради съдебната практика по въпроса за кръгът на легитимираните лица, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки.
Според задължителната съдебна практика, право на обезщетение имат съпругът, лицата, живеещи на съпружески начала с пострадалия, както и най-близките му роднини – низходящи и възходящи от първа степен и взетите за осиновяване, но неосиновени деца. Постановленията са приети на Пленума на Върховния съд № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г.
От приемането на постановленията са изминали повече от 30 години. Особени затруднения в практиката поражда изключването от кръга на братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен – внуци и баби и дядовци. По отношение на роднини с по-далечно родство анализът на съдебната практика показва, че претенции, предявени от тях, са изключение, пише в предложението за образуване на делото.
Предложения въпрос, по който Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) трябва да се произнесе, би дал възможност по тълкувателен път да се изясни дали задължителна съдебна практика следва да бъде допълнена.
