ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 3, 1990 г.
НИМА СЕ ПРОМЕНИХА?
Слушам равните и спокойни, лишени от емоции гласове на сегашните първи ръководители на БКП и в душата ми нахлува радост. Сред многото изявления като клетва се откроява фразата: „С тоталитаризма в България е свършено, БКП се преражда и е сред тези, които ще изграждат правова и демократична държава”.
Изведнъж от съзнанието ми наскача цитат от Ленин: „Диктатурата на пролетариата е неограничено от закона и опиращо се върху насилието господство на пролетариата над буржоазията.” Сещам се и за други фундаментални постановки на комунистическата идеология, които оформят схващането за властта като „диктатура на пролетарията”. Сещам се и това, че не съм чул категорично ясно лидерите на БКП и нейните теоретици да се отрекат от тези „фундаменти”.
И пак се връщам към равните и обработени гласове. Защото хубавите и кротки приказки носят успокоение и надежда. Те безспорно са необходими сега на народа. Но нали хубавите и кротки приказки са и като наркотика. За известен период от време те успокояват и ощастливяват. После? После обаче само задълбочават кризата и ускоряват лошия край. Действителни ли са промените? Нима поговорката: „Вълкът козината си мени, нрава не” – този път не действа? Въпроси, въпроси, въпроси. А отговор от никъде. Тогава се сещам за друг цитат от книга, запазена от десетките обиски след Девети септември у един сдружен земеделец: „Демократизацията е невъзможна, ако липсва общество, съставено от граждани, които гледат на нещата със светлината на собствения си ум.”
Евгений ЖЕКОВ
