НАЙ-НОВИ:

Невяна Стоянова: Понякога най-близо съм до теб, а съм невидима…

Поезия,любов и още нещо…

Невидима

Понякога най-близо съм до теб, а съм невидима,
разтворила в прегръдка пеперудени крила
и пърхаща в очакване на близост непоискана,
граничеща във мислите ми с любовта.

Неназована някак, забранено неизречена,
разбива се в душата ми от бряг на бряг.
В дуел с гласа на разума, че е обречена
изгражда кей след кей да стъпи със сърцето си на тях.

Но кеят мост не е! По него да достигнеш до желаната посока.
Навътре във дълбокото те води, но не извежда до отсрещната страна.
Все някога да се обърнеш трябва на обратно,
когато в края му за тебе не трепери ничия ръка.

Когато там не стопли те прегръдка
и морето само те зове със безпределна широта
и глас отвътре ти нашепва – дори да го преплуваш,
не ще те чака никой на брега.

image1 (9K)

Тогава време е там всичко да оставиш!
От бликналите сълзи слели се със солените вълни
до трепета безумен, който тук, на кея, те доведе,
ала едва не те опустоши.

И пак по стъпките си трябва да се върнеш,
и крачейки да не забравяш, че животът се върти.
И днес отдолу си във тази въртележка,
но утре горе пак сърцето ти свободно ще лети!

Невяна Стоянова
02.05.2016 Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Снимка на 3-годишно момченце от село Синдел край Врана, което…