МОЯ КЪСНА ЛЮБОВ
Неосъзната есенна любов,
защо ми идеш чак сега? – не зная.
Човъркам с нокът златния обков
на прага и на портите към Рая.
Аз своя ужас вече го живях.
Сега е ред да го живеят други.
И в спомена ми ръсят златен прах
разводи, сватби, рождества, съпруги.
Илюзии, трептежи в синеви
и шемети в убийствени миражи? –
освен едно прощално „C’est la vie!”,
едва ли друго можем да си кажем.
Не бих повторил нито ден дори
от твоите красиви вакханалии!
Веднъж пожарът, като прегори,
висят след него дрипави парцали.
Защо тъй късно идеш ми, Любов?
Аз грохнах от летежи в изнемога.
За теб да пея – вече съм готов! –
щом седна до коляното на Бога.
Валери Станков
13 септемврий 2015 г.
гр. София, 8, 10 ч.
