ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 37, 1990 г.
Предизборен афиш
НЕ „ИЛИ НИЕ, „ИЛИ ТЕ”, А ВСИЧКИ ЗАЕДНО
Решението на АСО за участие в изборите за Велико Народно събрание със самостоятелна изборна листа разбунтува политическите духове. Двата колоса – БСП и СДС, за първи път бяха така единодушни в отношението си към този политически акт. Двете противоположни страни на силно поляризирания политически живот у нас предусещат отнемане на гласоподаватели както от своята членска маса, така и от сферата на потенциалните гласоподаватели, неопределили категорично себе си до този момент (по данни от социологическите проучвания – около една трета от населението на страната). Логиката на аргументите и от двете страни на практика отрича политическия плурализъм като принцип на предизборна борба, свеждайки го до дуализъм, до две начала, които са толкова конфронтирани, че е трудно да си представим евентуален консенсус само между в един бъдещ Парламент. Несъстоялото се обединение на двата земеделски съюза налива вода отново в мелниците на БСП и СДС.
Какви са МОТИВИТЕ за подобно решение на АСО? Алтернативното социалистическо обединение е регистрирано в съда не като фракция в БСП, а като обединен ляв център, олицетворяващ вътрешнопартийната опозиция, представена от АСО, Български път към Европа. Демократичен форум, Движението за демократичен социализъм, Клуба на радикалните делегати. То включва и безпартийни, съмишленици и привърженици на други партии, които и досега членуват в клубовете на левите сили, на равни начала.
Обединението на лявата опозиция е вече политически факт. То е закономерен резултат от усилията на радикалите в партията идейно и организационно да реализират своята социалдемократическа ориентация в политическия живот и да играят ролята на ляв център в поляризираната борба, да запълнят съществуващия политически вакуум между двата гиганта.
АСО е опонент на СДС – обединяващ разнородни политически тенденции, и счита, че демокрацията не е патент, запазена марка единствено за СДС. Категорично неприемливо е и отъждествяването от страна на СДС на социализъм и болшевизъм, на тоталитарния режим с всички партийни членове. В същото време АСО е за диалог и сътрудничество с левите сили на СДС, олицетворявани преди всичко от БСДП, с АСП, за единодействие в антиноменклатурната борба.
Ако е обяснимо разграничаването на АСО от СДС, повече внимание заслужава изясняването на отношението на АСО към БСП. Ние останахме в партията, за да поемем своята отговорност за нейната промяна, промяна не само на името, но и на нейната идеология и практика. Крахът на комунизма предполага на първо място отказ от нейните сталинистки и болшевишки принципи. Но на практика БСП трудно се разделя с наследството на миналото, трудно преосмисля своята тотална вина. Все още й е скъпа йерархизираната структура, все още не се е отказала категорично от старите идеологически догми, които спъват не само нейното обновяване, но и това на цялото общество. Партията продължава да поддържа линията на кадрови компромис – с малки изключения номенклатурата е все още на власт. Декларативните призиви за промяна не могат да преиначат реалното забавяне на процесите в нея. Липсват радикални крачки в следконгресния период. Бави се така необходимият строг анализ на нейните грешки, ясно изразеното отношение към всички, които носят лична вина за кризата, в която е изпаднала България.
АСО като опозиция категорично се противопоставя на такава партийна линия и счита призивите на БСП за единство пред изборите като непростим компромис с десните й сили, с тези, които, пребоядисвайки се набързо, искат и днес да останат по местата си като изразители на партийните и националните интереси, с тези, които все още не могат да преосмислят потребностите на съвременната социална ситуация. Единството не може да бъде някаква маска, която да сложим на лицето си, само и само да спечелим изборите. В БСП назряха непреодолими противоречия (тя отдавна не е вече единна) и актът на дистанциране на АСО от БСП е закономерен резултат от развитието на тези противоречия. Не можем да жертваме чрез действията си бъдещето на изстрадалата ни страна заради мнимото единство на партията, заради безпринципен компромис. Съзнаваме отговорността си пред всички , които са смутени и объркани в сложната политическа ситуация. Затова АСО на практика предлага трети път към така жадуваната демокрация. Такъв е СМИСЪЛЪТ на нашето решение. Самостоятелната изборна листа на АСО цели да издигне кандидати за народни представители хора, необвързани с репресивния тоталитарен режим, хора професионалисти. Тя е израз не на политиката на крайностите, а на умерената политика на левия център. Социализмът в нашите разбирания не е състояние на обществото, не е предварително измислен идеологически модел, в който трябва да втъкнем по своите канони цялото общество. Социализмът е тази хуманна идея, която предполага всекидневна борба за хармонизиране на взаимоотношенията между различните социални слоеве, между обществото и всяка човешка личност в посока на свободата, демокрацията и социалната справедливост. Този процес е възможен само на основата на добронамерените усилия на всички политически сили. Ние се доближаваме в тези си разбирания до идеите на социалдемокрацията – тази идеология и практика, която на запад отдавна е завоювала победи в името на достойното човешко съществуване. Ние сме не за човека в името на социализма, а за социализма в името на човека.
Целите на АСО не са конюнктурни, не са пригодени единствено за изборите. Затова смисълът на нашето участие в тях не е „властта – на всяка цена”. Ние сме за единство, не с всеки, н на всяка цена и не в името само на победата, а за единство с тези здрави сили в цялото общество, които могат да съхранят духа на цивилизования преход към демокрация. По-важно е самата изборна процедура да бъде демократична, та всеки да гласува по съвест. По важна е започналата консолидация на левите радикални сили – партийни и безпартийни, чрез която се заражда днес онова обществено и политическо ядро, което утре, обърнало гръб на крайностите, ще е в състояние да осигури компетентно мъдрия диалог с всички. Не „или ние, или те”, а всички заедно! Всички заедно – този вик за справедливост на АСО, струва ми се, се вмества най-точно в същността на плуралистичното ни общество. Нека всички политически сили имат равен шанс в изборите и нека всеки по съвест и с разбиране предпочете тези, които счита, че с политическото си кредо най-точно са уловили пулса на неспокойното ни време, за да го пренесат в утрешния ден. Възможностите за избор вече са много. АСО е една от тях – една лява алтернатива на крайностите.
Бялко БЯЛКОВ
член на координационния съвет на клуб АСО – Стара Загора
