На този ден Христо Проданов изкачи Еверест

18,15 часа, 20 април 1984. Леко пропукване в радиостанцията и глас: „Аз съм на върха, на върха съм — Христо!“

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция… и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

[ad id=“225664″]

Христо предава: „Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам.“

Така в книгата си „Еверест по Западния гребен“ (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.

Преди 31години, на 20 април  1984 г. Христо Проданов стана първият българин, стъпил на най-високата точка на планетата връх Еверест (8848 м).

41-годишният тогава Проданов се изкачва сам по Западния гребен без кислородна маска. С постижението му България се превръща в 19-ата страна, чийто представител стъпва на Еверест.

Остава на върха прекалено дълго – 33 минути. От разговорите става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона и се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.

[ad id=“263680″]

„Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него“, казва той.

Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в „Зоната на смъртта“, без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.
Репликите в радиостанцията: „Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!“ в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.

Роденият в Карлово Христо Проданов е и първият българин, изкачил осемхилядник. Той стъпва на Лхоце (8516 м) през април 1981 г. Тогава отново се качва сам, без кислороден апарат по опасния Кулоар на Райс.
Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: „Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел“.

[ad id=“236993″]

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.
Две седмици по-късно – на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.
През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.

В списъка на загиналите българи под върха има още една българка – три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.


image0 (9K)