Много време преди покръстването на руския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южния край на Русия – Крим и Таврическия полуостров, който в старо време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя.
[ad id=“225664″]
Римските императори, жестоки гонители на християните, сами неволно способствали за разпространение на християнската вяра в Таврическия полуостров. Те изпращали там на заточение държавни престъпници. Изповядването на християнската вяра тогава се считало за голямо престъпление и много християни били пратени в изгнание заради вярата си.
Така, в царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие.
Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон. Те дълго живели заедно в Херсон или Корсун, главния град на полуострова. Утешавали гонените християни чрез своето състрадание и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Много жители на града с гняв се опълчили против епископа. Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено.
[ad id=“236993″]
Преданието говори, че след някое време синът на един от най-знатните жители на Херсон умрял. Родителите го погребали и, изпълнени с неутешима скръб, постоянно плачели на гроба на момъка. В сън получили видение от сина си, че само изгонения чужденец може да го възкреси. Близките отишли при Василий и го помолили да възкреси сина им.
Василий отишъл с тях на гроба: отвалили камъка и епископът влязъл в пещерата, където лежал покойникът. Той се помолил над него и като осветил вода, поръсил умрелия, призовавайки името на Св. Троица, както се казва при тайнството Кръщение, и веднага момъкът оживял и започнал да слави Бога. Всички присъстващи паднали пред нозете на епископа, прославяйки небесния Бог. Св. епископ Василий с почести бил доведен в града и множество жители повярвали и се кръстили. Оттогава християнската вяра започнала бързо да се разпространява в града и околностите. Но ожесточените езичници и юдеи, като видели успеха на омразното тям учение, решили да погубят светия епископ. Те нощно време нападнали дома му, хванали го, вързали го, влачили го по улиците и най-после го били до смърт с камъни и тояги. Тялото му те захвърлили извън града, за да бъде изядено от зверове. Но зверовете не се докосвали до него. Чудна светлина сияела над него през нощите. Най-после християните взели нощно време тялото на мъченика и го погребали.
[ad id=“236999″]
Скоро подир това един от учениците на св. Василий се отправил в Хелеспонтската страна и срещнал там трима от епископите, които по-рано били излезли от Йерусалим с Ефрем и Василий. Той им разказал за участта, постигнала светите изповедници–страдалци. Епископите решили да заминат за Херсон, за да продължат просвещението на езичниците в християнската вяра.
Тия трима епископи – Евгений, Елпидий и Агатодор скоро пристигнали в Херсон. Християните ги приели с радост, но евреите и езичниците се опълчили срещу тях и след известно време ги убили.
Минали няколко години. В царуването на император Константин йерусалимският патриарх отново пратил в Херсон епископ, на име Евтерий. Той бил враждебно посрещнат от враговете на християнската вяра, но императорът покровителствал християните. Етерий мирно ръководел своето паство, разпространявал словото Божие.
[ad id=“263680″]
След неговата смърт в Херсон бил пратен епископ Капитон. Преданието говори, че езичниците, които се намирали в града, искали от него личба, за да повярват в Бога. Епископът с твърдо упование в Божията помощ влязъл в разпаления от тях огън, дълго се молил сред пламъка и след това излязъл от него невредим. Мнозина се кръстили и християнската вяра започнала да се разпространява по целия Таврически полуостров. Св. Капитон бил няколко години епископ в Херсон. Веднъж, на път за Цариград, той бил застигнат от буря и корабът му бил захвърлен към устието на Днестър. Суровите жители на страната заловили епископа и го удавили в морето.
