Когато на 13 декември 1941 г. българското Народно събрание обявява символична война на Великобритания и САЩ, никой от управляващите не е предполагал, че тя скоро ще се превърне в жестока реалност. Обратът във войната през 1943 г. позволява на авиацията на САЩ и Англия, базирана в Южна Италия, да извършва допълнителни стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България.
Първото въздушно нападение над българската столица е направено на 14 ноември 1943 г. от 91 бомбардировача B-25 „Митчел“. Те хвърлят бомби с общо тегло 141 т. Разрушени са 47 сгради и постройки, а необитаеми стават 129. Убити са 59 граждански и военни лица, а ранени – 128. Първата тройка от неприятелски самолети обстрелва с картечници хората, бягащи по улиците.
Изкопаните по градинките скривалища се оказват наводнени и неизползваеми. Следват още три въздушни нападения – на 24 ноември, 10 и 20 декември. София почва да живее в постоянен страх от сирените.
Страшният 10 януари 1944 г.
Отминават коледните празници в студена и затъмнена София. Идва мразовитият и слънчев 10 януари 1944 г. Около 12,30 ч. на обед формация от около 200 американски бомбардировача В-17 и В-24 е на подстъпите към София. Съпровождат ги не по-малко от 100 двукорпусни изтребителя Р-38 “Лайтнинг”. Бомбардировачите нанасят удар по София в 12,35 ч., а в 22 часа през нощта 80 британски бомбардировача “Лелингтън” повтарят удара и хвърлят нови 1000 бомби предимно в източните квартали. Убити са 750 души, ранени са около 700. Напълно са разрушени 3304 сгради, частично – 427. Съобщителната и водоснабдителна мрежа са прекъснати, пламтят южното крило на Народния театър, сградата на БАН, съседните здания…
Лошото време отпраща въздушните ястреби над други наши селища
На 24 януари е предприето ново нападение над София, но в този ден природата е на страната на софиянци. Цялото Софийско поле е потънало в дебел слой мъгла. Самолетите на 15-а въздушна армия на САЩ не разполагат с уреди за сляпо бомбардиране, каквито имат нощните бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили (RAF). И след като се въртят над Витоша в продължение на 45 минути, бомбардировачите поемат в различни посоки.
Една група бомбардира Скопие, тогава на територията на Царство България. Друга формация от 84 бомбардировача удря Враца. Загиват 124 и са ранени 250 врачани. Изтребители слизат ниско и обстрелват града с бордното си оръжие. Бомбардирани са и други селища в Северна България. Общо над страната са пуснати около 800 бомби.
След известно затишие бомбардировките са подновени в нощта срещу 16 март от британска тактическа бомбардировъчна група. Тя спуска върху централната част на столицата около 4000 запалителни магнезиеви бомби, предизвикали над 70 пожара. През нощта следва втори удар по цели в района на Централна жп гара и в кв. Лозенец. Разрушени са 45 и са засегнати 13 сгради и постройки, като жертвите се изчисляват на 19 убити и 76 ранени.
Най-убийственото и мощно нападение
В ясния безоблачен ден на 30 март следва най-жестоката бомбардировка. Бомбардировъчна формация, имаща задачата да бомбардира София, е от около 450 бомбардировача “Либерейтър”, “Флайнг фортрес”, “Митчел” и “Халифакс”. Те са придружавани от 150 изтребителя “Лайтнинг”. Пуснати са 3000 разрушителни и голям брой запалителни бомби, сринати са 3575 сгради. Загиват 139 души, пламват над 2000 пожара.
Дълго догарят зданията на Народния театър, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и финансите, Народната библиотека, хотел “България”, Държавната печатница, Светия синод и други “военни обекти”. В пепелища тънат бул. “Дондуков”, ул. “Търговска” (днес “Пиротска”), ул. “Мария-Луиза”, ул. “Клементина” (днес бул. “Ал. Стамболийски”), ул. “Леге”, площад “Батенберг”…
Уинстън ЧЪРЧИЛ
“Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеят картофи.”
Зловещата равносметка
Общо по време на операция “Point Blank” (прицел от упор) София е бомбардирана 11 пъти, както и Враца, Дупница и още 18 селища.
Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата.
Използвани са и бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват деца.
Загиват над 2477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния й фонд. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева.
Източник: блитц
