„Музикант държава не храни, но тежко му, който го няма“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 24, 1990 г.
ЖАЛБИ ДАЛЕЧНИ И СПОМЕНИ ЛИШНИ, НО…
„Музикант държава не храни, но тежко му, който го няма.”

(перефраз. нар.мъдрост)

[ad id=“225664″]

Виетнамският пианист Шон, който беше спечелил през 1980 г. Голямата награда на Шопеновия конкурс във Варшава, разказваше, че като ученик в Ханойското музикално училище, по време на мръсната война във Виетнам (то коя ли война не е мръсна), евакуирали училището в джунглата заедно с децата и инструментите. От тропическата влага в землянките пианата рухвали. Селяните в джунглата молели децата да не свирят, за да не ги чуят вражеските самолети. Ето защо бъдещите лауреати на международни конкурси били принудени „да свирят” безгласно на наредени една до друга пръчици. Спомних си този разказ на Шон, когато попаднах в мазето на бившия Институт за детски учителки в Стара Загора, където в избената влага и неуют водят редовните си занятия по духови инструменти учениците от Средното музикално училище… където в подобието на физкултурен салон бъдещите музиканти израстват като физически добре развити личности… където в северната усоя на зимника малки пианисти пърхат с вкочанени пръстенца по белите клавиши. Няма що, „война” е… Нищо, че на ІІІ и на ІV етаж на същото крило, а и в съседното източно крило на сградата стоят под ключ нефункциониращи стаи, кабинети, зали, топли и просторни коридори, в които не се вижда жива душа.

[ad id=“238430″]

Това са днешни жалби на училището, но и миналите му спомени още от времето на създаването му през 1974 година не са по-розови. В началото през първите две години ползва стаи от VІ основно училище. След това изкарва една година в кабинети на Техникума по ветеринарна медицина и в таванските помещения на хотел „Берое”. На следващата училището са сдобива с къща на бул. „Руски”, води и занятия в читалище „Родина” и в Старозагорската народна опера. Така че учениците вече тичат на пет места. През май 1978 г. те напускат кабинетите с кости и епруветки на Ветеринарния техникум и получават първия етаж на новопостроената сграда на Института за детски учителки, естествено със съдействието на ИК на ОНС. Сега, разбира се, се оспорва, че това било закононесъобразно разпореждане на ОНС, когато се отнася за Музикалното училище. А защо другарите от бившия Институт за детски учителки бързо са забравили, че и те 18 години, интересно с кое законосъобразно разпореждане, до 1979 г. са използвали база на Техникума по механотехника в града?
Но да се върнем малко назад.

[ad id=“263680″]

Става въпрос за м. май 1978 г. Първият етаж на Института за детски учителки вече е населен от Музикалното училище. Деца от училището с пионерски униформи и цветя посрещат министърката на Народната просвета Дража Вълчева, която в присъствието на високи официални лица от града и окръга с неистови крясъци пред втрещените деца с букетите започва ругатни от сорта: „Това ли са децата на интелигенцията, които са устроени в нашата база!” Ах, тази наша база!
През 1980 г. ХЕИ и Противопожарната служба запечатват сградата на хотел „Берое”. Музикалното училище губи едно от петте си места, но затова пък е „обезщетено” с втория етаж на Института за детски учителки. Когато след три години трябва да се събори къщата на бул. „Руски” за строежа на новия Партиен дом, с разрешение на Александър Фол, министър на Народната просвета, от 11.ІХ.1984 г. училището получава ново разширение в третия етаж в сградата на Института за детски учителки. Тогава започва и приспособяването на мазето за учебни нужди в същата сграда. Ще припомним, че през 1984 година е взето решение за закриване на Института за детски учителки и до закриването му през 1986 година не е имало прием на студентки.

[ad id=“218001″]

Преподавателският и административният персонал се прехвърлят в съседния Институт за усъвършенствуване на учители заедно с имота си. Новият институт вече се нарича Институт за повишаване и квалификация на учителите „Анастасия Тошева” с 97 души преподаватели и 105 души административно-обслужващ персонал. Сега вече фронтът срещу „натрапниците” е значително увеличен по числен състав, независимо от това, че нуждите на закрития институт са станали имагинерна величина. Що се отнася до квалификацията на учителите, то тя се извършва предимно по време на ваканциите. През останалото време стои, зали, етажи, крила стоят необитаеми, заключени, но отоплявани – нали трябва да се създава впечатление, че тук се работи,ь макар в по-голямата част от годината да не се вижда в тях жива душа.
И така, кандидати на педагогическите науки, доценти, доктори на науките, професори, преподаватели в единен фронт застават и с факти и аргументи бранят един необитаем имот. Отстъпили са от своята интернатна база 100 легла на Висшия медицински институт, 56 – на ученици от училище „Р. Ролан”, два етаж на Дома за девойки и още 60 на други студенти. Разбира се, затова хотелските гости си плащат.

[ad id=“225664″]

Ще трябва и Музикалното училище да си плаща за заетата площ от чуждия имот. Както е тръгнала работата ИПКУ „Ан. Тошева” в скоро време ще стане печелившо хотелско предприятие.
Колкото до надутия щат от преподаватели и административно-обслужващ персонал, а така също и до сгради, които стоят необитаеми при вопиющата нужда на Стара Загора от училищна, читалищна и всякаква база за просветни и културни нужди, по въпросния имот трябва да се произнесат компетентните инстанции и ако трябва, юридически да се реши този въпрос. Но да тикаме децата да учат в мазета и да се борим за имотната си „правда” е най-малкото непедагогическо, за нравствено да не говорим.
Донка ЙОТОВА


image0 (9K)