В 3:00 часа сутринта на 27 март 2016 г., неделя, ще преместим часовниците си 1 час напред и ще спим с 1 час по-малко. Така вече от години преминаваме към лятното часово време, въведено у нас през далечната 1979 година.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин, който през 1784 г. пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ с предложение парижани да стават и да си лягат по-рано.
Първата сериозна аргументация е направена от Уилям Уилет през 1907 г в „Пилеене на дневна светлина“, но не успява да убеди британския парламент.
За пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война през 1916 година. Скоро след това и Великобритания го въвежда. Преместването на часовниковите стрелки обаче официално е въведено в Европа през 1976 година по искане на Франция. В България това става на 1-и април 1979 година. От 1999 лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.
За по-лесно запомняне, през кой сезон преместваме часовника напред, а през кой – назад, на английски има следния мнемонически израз – “spring forward, fall back”, в превод „пролетта напред, есента назад“.
