Под наименованието мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi) се разпознава вечнозелено пълзящо храстче с приповдигащи се крайни разклонения. Листата са дълги 1-7 сантиметра, последователни, с къси дръжки, с клиновидна основа, кожести, целокрайни. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото. Чашката и венчето са петделни. Плодът е яркочервен.
[ad id=“225664″]
Мечото грозде цъфти през месеците май, юни и юли, а плодовете узряват през късното лято и ранната есен.
Среща се в почти цяла Европа и Северна Америка, без южните части.
Расте по сухи каменливи и скални поляни в пояса на иглолистните гори в почти всички наши по-високи планини.
Като билка се използват листата на растението.
То успокоява болката и подпомага изхвърлянето на песъчинките от пикочните пътища. Дезинфекция на пикочните пътища при хроничен цистит.
Прилага се при:
• при бъбречни заболявания;
• при хроничен цистит, пиелит и бъбречни камъни;
• за диуретични цаеве;
• В българската народна медицина листата на мечото грозде се използват при неволно напикаване, уриниране на кръв, захарен диабет, водянка, туберколоза на бъбреците, неволно семетечение, бяло течение, подагра.
1 супена лъжица от билката се вари в 500 милитра вода за 10 минути. Пие се по 50 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти на ден. В отварата се слага малко сода бикарбонат. При някои хора билката дразни стомаха. В такива случаи се приема по следния начин: 1 супена лъжица от билката, ситно счукана, се залива вечер с 500 мл студена вода, а на сутринта се прецежда и се пие както е указано по-горе.
Внимание! В по-големи дози билката е отровна! Да се приема само по лекарско предписание!
