Историята и мистериите на Балканските махали и селца в Старозагорско: Кацан, Дебелец, Жерговец, Димовци, Сливито, Пчелиново, Дъскарето, Торбалеците и Бънзарето.
В едно кътче на Розовата долина, което първо се огрява от слънчевите лъчи и където Балкана се снишава, за да загради с ридовете си Кацан, Дебелец, Жерговец и река Радова има едно наклонено плато. Из неговите многобройни гънки са се сгушили махалите Брестова, Димовци, Дворище, Жълтопоп (Червени поповци) и Жерговец, образуващи някогашното съставно село Димовци. Заедно с другите околни поселения, Сливито с турското си име Кованлък, Пчелиново, Дъскарето, Торбалеците и Бънзарето поради факта, че са пръснати на голямо разстояние, се наричат на шега от местното население „Съединените щати“, а като географска област – Кованлък. На български – Пчелин.
А иначе тук попове да искаш и да издирваш…
Още преди да се влезе в селото може да се види гроба на Поп Лукан, както тук е запомнен основателят на богомилското училище – няколко пясъчни камъка, забити в правоъгълник, без кръст. Както пише известният украински славист Константин Радченко: „АКО БЪЛГАРИЯ НЕ БЕ ЗАВОЮВАНА ОТ ТУРЦИТЕ, ТЯ Е ЩЯЛА ДА ДАДЕ НОВА ДУХОВНА КУЛТУРА, ЕДВА ЛИ НЕ ЕДНА НОВА РЕЛИГИЯ. БОГОМИЛСТВОТО ОБНОВИ ДУХОВНО ЦЯЛА ЕВРОПА. КОГАТО ХРИСТИЯНСТВОТО ЗАПОЧНА ДА СЕ ДОГМАТИЗИРА, БОГОМИЛСТВОТО СЕ ЯВИ КАТО ЕДНО МНОГО СИЛНО ТЕЧЕНИЕ И РАЗТЪРСИ ЕВРОПА.”
Махала Червените попове е получила името си от юначния Червен поп. По-преди турците ѝ казвали Саръ попазлардан – Жълти попове.
Тъй му излязло името на попа заради рижата брада, която имал.Червеният поп се родил в тази махала и се казвал Богдан. Като буден младеж се запилял по далечни краища в затънтен манастир. Отдал се в обителта на духовно просвещение и усвояване на науки. Вече възмъжал, се завърнал в родното си място и оглавил като най-учен енорията Кованлък, обхващаща района на село Димовци и махалите по Хаинбоаз. Не само просветен, но и силен бил попът. Съселяните го обичали заради справедливостта му, а на пехливанлък нямало кой да му излезе насреща. Имал славата на ненадминат борец и юнак, познат из цялата кааза. Зарязал попът паството си заради издевателствата на поробителя, запасал оръжие и се захванал с хайдутство. Девет години се губил от родната махала. Мълвата говорела, че предрешен като турчин, с ятагани и ножове, нарамил пушка, търсел народни изедници и сурово ги наказвал. Обикалял из горите и усоите на Търновския и Сливенския Балкан. Неуловим бил за османската власт. Излязла приказката, че Червения поп куршум не го хваща. Върнал се в родното село и се установил. Великанска мощ имал Богдан. Мераклии за премерване на силите – дал Господ. Вървище направили пехливаните от близки и далечни краища към бащиния му дом. Обзалагал се на „вързано“ и нямал загубена битка. Имал навика всяка утрин да се мие в близкия дол, който и сега върви с името си – Попов дол. Убил го сина на враждуващ от години с него чорбаджия. Признателните съселяни на поп Богдан устроили подобаващо за личността и заслугите му погребение, като го заровили досами пътя за гробището. Поставили на гроба му най-големия камък, по който да се различава от останалите. До момента на записването на този разказ през петдесетте години на отминалия век, големият камък е стоял на гроба на Червения поп и мълчаливо напомнял за него.
След гибелта на Червения поп, махалата, в която се е родил и живял, в негова памет нарекли махала Червени попове, а лобното място нарекли на убиеца, „Макрева чука“, носеща и днес това название.
Легендата е записана от казанлъчанина инж. Христо Т. Христов през 2006 година.
А историята за промяна на името на селото от Червени попве в Жълтопоп е следната:
Намираме отговора във вестник „Искра“, брой 35 от 1934 година. „Човек някой си, живущ в поменатото селце, слязъл в града на пазар и като се почерпил с приятели в една кръчма около мегдана и го попитали откъде е, той не без самочувствие отвърнал: „Аз съм от Червените попове!” Имало наблизо слухар-доносник на полицията. Пристигат без бавене стражари, замъкват нашенеца в участъка и му хвърлят един хубав бой като го питат и разпитват какви са тези ЧЕРВЕНИ попове, дето ги хвали.“
По същото време вече е настъпил тоталитаризмът след преврата на 19 май и е трябвало да се затегне положението. Именно тогава правителството е предприело смяната на имената на разни селища и местности – турски и всякакви. Казанлъшката община решава с нарочно постановление селото със странно название да се преименува на ЖЪЛТОПОП.
Това название официално съществува и до днес.
