Гумата е силна, гумена обвивка, прикрепена към рамката на колелото на автомобилът. Тя осигурява добро сцепление на автомобила върху пътя и създава захващаща повърхност за задвижване. Гумата на автомобилът служат като буфер за колелата на движещо се превозно средство. Гумите са намерени на коли и камиони, автобуси, самолети колесник, трактори и други селскостопански машини, индустриални превозни средства, мотокари, общи превозни средства, дори детски колички, колички за пазаруване, инвалидни колички, велосипеди и мотоциклети. И въпреки широкото си приложение днес гумените изделия, както и много други природни и производствени ресурси налагат прецизно и отговорно отношение във връзка с опазването на околната среда.
Изгарянето на автомобилни гуми е строго забранено, защото води редица проблеми за природата. Освен изгорелите газове, които се разпространяват във въздуха и силно го замърсяват, гумите са опасни за почвата, водите и природата като цяло.
Любопитни са някои научни данни и исторически факти, а когато човек е запознат с тях действа и мисли по екологично:
За първи път пневматична гума с вътрешно уплътнение е създадена през 1845 г. Неин създател е шотландския изобретател Робърт Томсън. Това откритие за онова време бележи голям интерес от страна на производителите на автомобили, става популярна и сред създателите на велосипеди.
Шините за повечето автомобили са пневматични. В тях въздухът се провежда под налягане във вътрешността на гумата, а за неговото задържане на налягането са създадени специални уплътнения с джанта на колелата.
За качествена автомобилна гума се смята онази, чийто каучук е естествен материал. Това може да се провери, чрез елементарен тест с ръка. Натискайки пръста по повърхността на автомобилната гума и шума (скърцането, което се създава), може да се проследи за качеството на каучука в гумата.
В производството на гуми се използва и синтетичен каучук. За да се развие подходящи характеристики на якост, еластичност и устойчивост на износване, обаче, каучука трябва да се третира с различни химикали и след това се загрява. Американски изобретател на име Чарлз Гудиър открива процеса на укрепване на каучукът в гумите, известен като вулканизация или втвърдяване, това става през 1839 г. Той е експериментира с каучук от 1830 г., но не успява да разработи подходящ процес на втвърдяване. По време на експеримент със смес от каучук и сяра, Гудиър поставя сместа върху гореща печка. Химична реакция се провежда и формира твърда бучка.
Днес, големи, ефективни фабрики работят с квалифицирани работници произвеждат повече от 250 милиона нови гуми годишно. Въпреки автоматизация много от стъпките в процеса на производство, ангажират квалифицирани работници за сглобяване на компонентите на една гума. По не по-различен начин стоят нещата и с рециклирането на автомобилни гуми. Там дори трябва да се подхожда с още по-голямо внимание.
