От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 549
Любен Попов (1891 – 1970) завършва медицина в Неапол през 1920 г. След 1923 г. специализира при проф. Жанселм, ръководител на дерматологичната клиника на Парижкия медицински факултет. Попов постига големи успехи в областта на лечението на кожните болести. Към оригиналните му приноси се отнасят лекуването на хипертиформения дерматит с трипаново синьо, известно в чужбина като “лекуване по Попов”, комибинирания метод за лекуване на подбедрените язви, улцерозния радиодерматит и атоничните язви (с “антиулцерозната помада на Попов”) и още много други. Значителният принос на Попов в областта на клиничната медицина се изразява и в обособяването на отделни болестни единици и симптоми, признати у нас и в чужбина. През 1962 г. той, заедно с Л. Боянов, публикува новооткрита болестна единица – вроден катаракто-комедонен синдром – постижение, признато у нас и по света. Български и чужди автори описват също и получилия признание “симптом на Попов” – липса на епонихиум при псориазис.
