НАЙ-НОВИ:

Линейки за Букурещ. Как доктор от “Пирогов” помогна на революцията преди 30 години

Казват му да не тръгва и да помисли за дъщеря си, на пет месеца тогава.

В Румъния е отприщена гражданска война, хората нямат какво да ядат, в болниците няма лекарства, много ранени загиват, макар че е можело да бъдат спасени. Годината е 1989 и комунизмът си отива с много кръв от тази страна. А доктор Бързаков, анестезиолог от “Пирогов”, се е запътил точно натам. Организирал е заминаването на група от 50 медици, две линейки и един тир, пълен с болнични консумативи. А сега му напомнят, че има бебе, сякаш той самият не знае това. Но как да изостави мисията за Букурещ, която сам е замислил? Не се е двоумил, заминал е, с мисъл за детето вкъщи. Това дете съм аз.

Денят е 21 декември 1989 г.

Румънският президент Николае Чаушеску организира масов митинг в Букурещ, на който отправя зов към събралите се над 100 000 души да осъдят протестиращите в Тимишоара. Нарича бунтовниците “фашистки агитатори”, които се опитват да унищожат социализма. За негово голяма учудване обаче тълпата го освирква. Избухва бунт. В отговор властите започват да стрелят по тълпата, а армията влиза по улиците с танкове.

В София Д-р Бързаков следи събитията в северната ни съседка по “Хоризонт”. Кореспондентът Владимир Береану предава на живо.

“Такава трагедия описва: изстрели се чуват навсякъде, блокади и много жертви. Болниците нямат спринцовки, защото още работят със стъклени спринцовки, които са свършили, и те просто изнемогват. Нямат банки да правят кръвопреливане, нямат никакви инфузионни разтвори, за да им вливат на болните”, казва баща ми.

Силно афектиран от това, което чува, той вдига телефона и се обажда в предаването “Разговор с вас”. “Казах, че “Пирогов”, като спешна болница, е абсолютно винаги готова да организира екип, стига да можем да стигнем до там”.

По това време той е млад лекар, който изобщо не е в позиция да прави такива обещания от името на “Пирогов”. Ангажиментът обаче е поет по националното радио. Още на следващия ден тогавашният директор на болницата д-р Каменов получава обаждане от здравното министерство и сформира екип.

“И в неделя тръгнахме”, разказва баща ми. “Двете линейки отпред, автобусът с всички лекари и сестри, а от завода в Троян се присъедини един тир, пълен с инфузионни разтвори, спринцовки и всякакви болнични консумативи.”

На 24-ти декември двете линейки с част от лекарите и тира влизат в Румъния, прекосявайки река Дунав по моста, наречен “Мост на дружбата”. Налага се българският консул да уреди медиците да минат границата, защото нито един от тях няма международен паспорт.

В страната е обявено военно положение, а революцията продължава. Броят на убитите и ранените расте, но насилието от страна на властите води само до по-големи протести. Чаушеску се е опитал да избяга от Букурещ, но пилотът му го е предал, така че диктаторът и жена му Елена са заловени.

“Румънските граничари ни обсипваха с благодарности още на влизане”, спомня си младият лекар. А след границата българската колона, състояща се от “жигулата на консула, двете линейки и тира”, се насочва към столицата.

“На всяка пресечка по пътя имаше бунтовници. Всичките брадясали, умрели от студ, треперят, обаче настървени. Въоръжени бяха с какво ли не, дори и ловджийски пушки”, спомня си докторът.

След няколко часа екипът стига Букурещ, където в този момент се сформира извънреден военен трибунал, който още на следващия ден ще проведе експресния си процес срещу Елена и Николае Чаушеску.

“Влизаме в Букурещ и там е пълна катастрофа. По улиците има огромни дупки, един трамвай върви толкова бавно, че хората слизат и се качват в движение. Релсите са толкова криви заради дупките, че той няма и как да върви по-бързо”, описва разрухата в румънската столица докторът.

Лекарите отсядат в посолството, а прозорецът на стаята им гледа към къща, на която е срутен целият горен етаж. Баща ми си спомня още и че през цялото време са чували изстрели на всеки няколко минути.

“Почти нямаше ток и газ, консулът не пускаше повече от един газов котлон, нито пък две крушки едновременно. И това е в дипломатическия блок”, казва той.

“Влязохме в един магазин. Имаше два ръждясали ножа на всички рафтове. И двете жени седяха до една печка, пъхат дърва, за да се топлят и отгоре един чайник. Няма нищо, но магазинът е отворен.”

Този ярък спомен не го чувам за първи път. И преди баща ми е описвал сцената в магазина като доказателство за състоянието, до което Чаушеску е довел комунистическа Румъния през 24-те години, в които управлява.

“Катастрофата беше пълна, как няма да се бунтуват. Особено когато виждат как падат комунистическите режими в държавите около тях”, допълва той.

На 25 декември 1989 г. българските лекари, водени от консула, отиват в една от най-големите болници в Букурещ, за да доставят консумативите и да предложат помощта си.

“Изстрелите продължаваха и тогава. Забелязахме, че са изпочупени много от прозорците на болницата. А на стената до входа имаше окачени няколко списъка – няколко огромни списъка на постъпили и огромен списък на починали”, разказва докторът.

Докато медиците и двете линейки чакат отвън, тирът е разтоварен, а управата на болницата излиза, за да благодари на колегите си от България. Казват, че имат достатъчно лекари и персонал, но спринцовките, инфузионните разтвори и другите консумативи ще са им от огромна помощ.

“Най-смайващото беше, че докато се разберем дали и ние да влизаме в болницата да помагаме, изведнъж рязко спря стрелбата”, разказва организаторът на мисията.

В същото време извънредният военен трибунал, формиран от лидера на революцията Йон Илиеску, провежда първия си процес. Делото трае около 2 часа и осъжда на смърт чрез разстрел Николае и Елена Чаушеску. Екзекуцията се изпълнява незабавно.

“Излъчиха по телевизията, че са застреляли семейство Чаушеску. И стрелбата спря”, спомня си баща ми точния момент. По телевизиите в Румъния и други държави, включително България, излъчват кадри от минутите след разстрела. Ясно се виждат свлечените окървавени мъртви тела на диктатора и жена му.

Доставили провизиите на болницата, лекарите скоро се качват на автобуса, дошъл да ги вземе обратно към България.

“Автобусът върви бавно, защото са много разбити улиците. И това, което се случи тогава, няма да го забравя никога”, продължава разказа си баща ми, а гласът му се разтреперва. “Една баба падна на колене на улицата с ръцете в молитвен жест. Тя ни благодареше. И след нея още хора по улицата направиха същото”.

Жителите на Букурещ са видели знака на Червения кръст и българската регистрация на автобуса, така че са разбрали защо лекарите са тук. Някои дори спират автобуса, за да им подадат цветя.

“На едно кръстовище спряхме, за да мине цяла колона от коли “Дачия”, всяка с ковчег на покрива. Оказа се, че там има гробище. А до гробището – градинка. В нея се вижда един багер как копае цял канал, и отделно втори канал до него. И слагат кръстове един до друг през определено разстояние. На кръстовете беше изписано името на човека, който ще бъде погребан там”.

В протестите, довели до свалянето на Чаушеску между 16 и 22 декември 1989 г., са убити 162 души. Ранени са 1107.

“Като се върнахме в България се говореше, че броят на загиналите е бил преувеличен. Но ние видяхме списъците и ковчезите”, казва очевидецът.

Екзекуцията на семейство Чаушеску бележи края на революциите срещу комунистическите режими, обхванали страните от Източна Европа през 1989 г.

Румъния остава единствената държава, където бунтът е много по-кървав, отколкото в Полша, Източна Германия, Чехословакия, Унгария и България.

Младият доктор Бързаков се връща съвсем скоро в София. Трийсет години по-късно с почуда установява, че помни тези събития минута по минута, сякаш всичко е станало вчера.

Теодора Бързакова. На снимката: Доктор Георги Бързаков пред “Пирогов” днес. www.svobodnaevropa.bg, Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036. Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Навръх Рождество Христово имен ден празнуват повече от 137 хиляди…