Легенди за село Кънчево

Кънчево е село в Южна България. То се намира в община Казанлък. Отстои на около 10 километра южно от общинския център и на около 25 северозападно от Стара Загора. Селото е в подножието на Средна гора, а на север от него минава река Тунджа.

[ad id=“225664″]

Старите хора от Кънчево разкават предания, че първият основател на селището бил „голям мъж с черна брада“. Някои казват, че заради кръстопътното място на селото, там е имало много бандити. Хората криели жените и децата си в храстите. Според легендите оттам идва и първото име на селото – Къръсъклъ, което преведено от турски език означава „скрити жени“.

Според друго предание султанът издал декрет, с който дал право на всеки турчин да има най-красивата българка, ако успеят да колонизират отново обезлюделите земи в южната част на България. От Анадола започват да нахлуват разбоници. Това кара много хора да се преселят на по-безопасно място и те се отправят към Казанлък. Така са направили и жителите на село Каряйсяково. Легендата разказва, че двама братя от селището, наречени Ороз и Ашик се скарали и решили да се преместят. Половината от населението тръгнало с Ороз. Те основали и основали село Розово. Останалите хора тръгнали с Ашик и основали село Ашиклии – днешното Кънчево.

Според друга легенда Кънчево и Розово били едно село на име Каряйсяково. В него живеели двама братя – Орозюсеин и Ашика. Първият имал дъщеря, а другият – син. Младите се влюбили, но Орозюсеин бил против това и осъдил Ашика. Последният и семейството му се преместили на ново място и основали Кънчево. Орозюсеин пък дал името си на своето село – Розово.

От 1950 година Ашиклии се преименува Кънчево в чест на първия социал-демократ от селото.

[ad id=“263680″]


image0 (9K)