НАЙ-НОВИ:

Легенда за Розовата долина

Розовата долина е област в България, намираща се южно от Стара планина и северно от Сърнена Средна гора. Известна е с отглеждането на рози с промишлена цел и е сред символите на България. За столица на Розовата долина се счита град Казанлък.

За създаването на долината се носи легенда:

Живял някога в Персия богат шах. Жена му починала и той останал с дъщеря си, която била всичко за него. Тя много обичала да отглежда рози. В градината на шаха имало розови храсти от целия свят.

Веднъж, завръщайки се от война, владетелят довел много пленници. Той решил да увековечи победата си, като построи джамия. Тя трябвало да е толкова висока, че от нейното минаре да се обхване с поглед цялото пространство на розовата градина. Шахът заявил, че който се справи с тази задача за три дни, ще го възнагради богато и ще му изпълни три. Който не се справи обаче, ще бъде наказан.

Никой не се решавал да се заеме с трудното дело. Накрая се престрашил един… българин.

Той започнал да изгражда основите на храма, но силите му взели да намалят. Въпреки това майсторът не се предавал и още през първия ден издигнал стените толкова високо, че до него достигнал ароматът на розите. Вдишвайки от него, българинът се изпълнил с огромна сила. На втория ден съзрял дъщерята на шаха сред розовата градина и чул нейната песен. Вече нямал съмнение, че ще успее да се справи с трудната задача. На третия ден джамията била готова, напълно отговаряща на изискванията.

Шахът бил много доволен и поискал майсторът да му каже трите си желания. Първото било владетелят да освободи пленените българи. Шахът се съгласил и го направил. Като второ желание българинът поискал от владетеля да раздаде толкова пари на сиромасите, колкото струвала новопостроената джамия. Шахът и тук се съгласил. Третото желание на момъка било да взема за жена девойката, която съзрял сред розите. Шахът се разгневил и заповядал да хвърлят българина в тъмницата и да го бият толкова, докато забрави за това искане.

Вечерта дъщерята на владетеля тайно се промъкнала в тъмницата и освободила своя възлюбен. Двамата побягнали надалеч, към България. По пътя стигнали пустиня, и крехката девойка почувствала безсилие. Тя помолила своя любим да вземе розовия храст, който отнесла от градината си и да го занесе в своята страна. Момъкът я носил на ръце, галел косите ѝ, и я целувал, но въпреки това смъртта му я отмъкнала. Той заплакал толкова жално, че розата се разлистила, за да прогони мъката му. Разцъфналите пъпки на растението подканяли българина да бърза и да я посади в своя роден край. Той донесъл цветето в местността между Стара планина и Средна гора. Щом засадил розата и тя изпълнила цялото пространство на долината. Така я нарекли Розовата долина.

Ароматът на цветето гони скръбта, а красотата му радва влюбените.
Капките сутрешна роса по розовите цветове всъщност са сълзите на двамата влюбени. За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
Полският президент Бронислав Коморовски подписа Закон, по силата на който…