Ще разкажем за лъвовете в нашата история. Символните закрилници на нашите градове. Пазителите на българското, на духовността ни и на онази искрица, която е пазила България през вековете. Лъвът е един от най-често използваните в хералдиката символи на сила, гордост и царска власт.
[ad id=“225664″]
В България той е национален символ. Изобразен е на герба ни. Гербът е един от най-важните основни символи на съвременната държава. Той е съчетание от изображения на фигури, предмети, различни елементи с определена символика. Лъвът е символ на българското през вековете, през епохата на Bъзpаждaнето и революционните борби. Българските парични единици носят името „лев“ по силата на същата лъвска символика от далечното ни историческо минало.
Kaто свещенно животно лъвът бива донесен на балканите от прабългарите. И се запазва като такова до времето на възраждането, като традицията се поддържа частично и до днес. Траките също са смятали лъва за символ на внушителна сила, смелост и пъргавина. Например каната-ритон от тракийското съкровище е моделирана с глава на амазонка, на гладката й шия има огърлица с медальон – глава на лъв. В устата на лъва е монтиран отворът за пиене. Амазонката при траките се свързва с великата богиня-майка.
[ad id=“263680″]
За първи път в паметниците от онова време лъвът се среща на плоча от Стара Загора. По същото време се появяват Омуртаговите колони, върху които са разположени лъвове, а по времето на цар Иван Шишман е изсечена първата монета с лъвско изображение.
Интересен е текстът на Чаталарският надпис на Хан Омуртаг:
„Кан ювиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направи аул на Туча [р. Тича] и премести войската си срещу гърците и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години.“
[ad id=“236993″]
Лъвицата с лъвчето на една от петте каменни плочи става централен мотив в герба на град Стара Загора.
Тя олицетворява майчиния инстинкт, плодородието, прераждането и има не само историческо, но и дълбоко символично значение, целящо да покаже, че въпреки превратностите на времето, градът продължава да съществува и да се развива.
Лъвът навлиза в българската култура и като емблема при изработването на българските въстанически и хайдушки знамена, на революционните печати. Бунтовнически лъвски знаци има върху четническите калпаци. Лъвът присъства и върху много печати и пръстени на българските революционери.
[ad id=“236999″]
„Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за своята възторгна реч – свобода или смърт – и с пламенен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв“ – пише Георги Раковски. Няколко години по-късно Васил Левски в свое писмо поръчва изработването на печат на българското правителство, който трябва да изобрази cледното: „B средата – лъвче с кopoна, из устата му: „Смърт или република!“.
Лъвовете на България:
„Лъвовата чешма в Казанлък“ – Княжеската или Царската чешма. Лъвова, защото трите бронзови чучура са с форма на лъвски глави.
[ad id=“237001″]
Лъвът пред крепост „Царевец“ – Велико Търново- посветен на Независимостта
„Лъвов мост“ – четирите лъва пазители на София – Направени са от бронз и първоначалната идея е била да символизират четирима софийски мъченици, обесени през ноември 1877 г. като участници в „бунта на книжарите“. Строежът на целия мост започва през 1888 г. от чешките братя Георги, Йозеф и Богдан Прошек и завършва две години по-късно.
[ad id=“238430″]
„Пазителите на справедливостта“ – двата лъва пред Съдебната палата в София.
Символизират важността и авторитета, какъвто би трябвало да притежава институцията на съдебната власт.
[ad id=“218001″]
„Лъвът пазител на реда“- пред МВР– заел е заплашителна позиция и сякаш пази институцията и служещите в нея.
„Пазител на водата“
[ad id=“225664″]
– Българската народна банка е основана на 25 януари 1879 г..Година по-късно със Закона за правото на рязане на монети в Княжеството е утвърдена и българската парична единица – лева. Може би именно името на българския лев дава идеята чешмата зад БНБ да представлява лъвска глава, от чиято уста да тече водата.
„Паметника на незнайния войн“ – бронзов лъв с дължина 4 метра.
Пазител на мъртвите. Намира се в пространството отдясно на храма „Света София“.
Из „Малка история за Лъва“
„Лъвът живее свой живот. Той е сам и самотен. Другите лъвове са винаги сдвоени пред банки и институци.
Повечето сякаш заради местоработата си изглеждат охранени и агресивни. Този Лъв има сила за един последен бой, не повече. Даже като че чака края си. Един полужив Лъв пази мъртвите момчета. Старите му победи се виждат във високомерието му, а бъдещото поражение в достойнството.
Лъвът се прави, че почива.
Той чака.
Направил го е Андрей Николов.“
[ad id=“263680″]
