За мен съществуват две Българии. Едната са хората, народът – тук или зад официалната ни граница, а другата е държавата, институциите, управляващите.
Едната България е съставена предимно от свестни и работливи люде, гледащи да си изкарват прехраната и да живеят нормално. Другата е съставена предимно от некадърни, корумпирани и откровено мързеливи хора, които се опитват всячески да прикриват своите кражби и некомпетентност.
[ad id=“105208″]
Наскоро Кристо – без да иска, разбира се – се превърна в гордост за едната и в унижение за другата България, като изобличи абсолютната бездарност и нескопосаност на българските култура и държава.
На 3 юли вечерта Христо Явашев сложи край на поредния си супер успешен проект, озаглавен „Плаващите кейове“. За 16 дни (от 18 юни до 3 юли) той бе посетен от над 1,2 милиона души от целия свят. Струваше над 15 милиона евро, извадени лично от джоба на артиста.
Далеч не можем да кажем, че проектът е перлата в короната на Кристо и Жан-Клод, той просто е перла – една от многото.
От другата страна стои „категорично всепризнатата“ културна гордост на българската държава, зачената от Людмила Живкова и Светлин Русев през 1982 г. и износвана в продължение на близо 30 години – „Квадрат 500“.
Огромният мегапроект по официални данни струва над 27 милиона лв. На всичкото отгоре, това е стойността му в незавършен вид – за южното крило са необходими още минимум 11 милиона лв. Не се знае дали те някога ще бъдат намерени.
Срещу същата сума, с която Кристо привлече 1,2 милиона души за 16 дни и целият свят чу и видя за кой ли път неговите име и творба, българската държава успя да привлече 165 хил. души (ако можем да вярваме на официалните данни) за една година и произведе няколко платени лакейски дописки. Нямаше първа страница в „Ню Йорк Таймс“ и десетки световни медии, нито пък стотици журналисти долетяха до България, за да се разходят из „Квадрата“.
Случи се едно нищо.
Нищо, за което българският народ си плати и продължава да плаща и ще плаща стотици хиляди, ако не и милиони левове всяка година.
Нищо е почти цялата спонсорирана и закриляна от държавата ни култура*. Едно агресивно нищо, което пълзи като бавна и лепкава ръжда, която дори да срещне някое и другo сияйно петънце талант и идея – го заличава. Защо? Защото кадърните и даровити хора лесно, стига да имат възможност, изобличават бездарните, глупавите и мързеливите. И в крайна сметка ги изместват.
Ето защо некадърниците се опитват с всички сили да унищожават всичко качествено или да го съсипват с пагубното си влияние – за да мислим, че няма по-добро от тях, за да няма по-добро от тях. Именно затова комунистите мразят „невъзвращенците“, ето затова мразят Кристо – защото не могат да го стъпчат и да му попречат да ги изкара на светло.
Затова Светлин Русев, състудентът на Христо Явашев, го мрази. Защото единият от тях емигрира и започна от нулата, за да се превърне, благодарение на таланта си, в едно от най-големите имена в съвременното изкуство. А другият, имащ зад гърба си цялата държавна мощ, не постигна нищо дори в родината си и ще бъде забравен.
Вляво – Светлин Русев и Тодор Живков, вдясно – Светлин Русев и Бойко Борисов. Снимка: Изгубената България/БГНЕС
И магнум опусът му – „Квадрат 500“, и оглавеният преди дни от него художествен съвет на Националната галерия, и скованата и контролирана от него творческа среда у нас ще бъдат забравени. А „Плаващите кейове“, „Опакованият Райхстаг“, „Бягащите огради“ и т.н. ще останат в историята.
България е пълна със светлинрусевци, мултаци и тикви на всички нива, треперещи от страх и злобеещи срещу можещите и знаещите. Затова и през последните години България не е произвела почти нищо** качествено и запомнящо се – нито като музика, нито като кино, нито като литература, игри или художествено изкуство.
Защото плевелите продължават да ни задушават – ако не го правят, ще изсъхнат. Или те, или ние.
Явашев е феномен, роден в България, но непринадлежащ на страната ни. Той е гражданин на света, Диоген на изкуството, независим от никого и нищо. Именно затова личността му принадлежи поравно на всеки един народ и човек. Изкуството и талантът му изобличават еднакво не само немощта на управляващите в родината му, но и навсякъде другаде.
Постигнатото от Кристо е дело на денонощни труд, мъки и сигурно малко късмет, винаги е нужен малко късмет. Не по-малко усилия е нужно да положим и всички ние, за да върнем отвлечената ни култура и да обединим България отново в едно цяло. И да измием унижението.
Препечатка от Offnews.bg
