Две големи истории за руската корупция излязоха на бял свят през последната седмица.
Изтичането на данни от панамска правна кантора, изглежда, свидетелстват за 2 млрд. долара, които може би принадлежат на президента Владимир Путин. Те са натрупани в офшорни компании под името на неговия близък приятел и кръстник на дъщеря му – виолончелистът Сергей Ролдугин.
Малко преди това Центърът за разследване на организираната престъпност и корупцията разпространи текст за жени, свързани с Путин, получили луксозни апартаменти.
Взети заедно, тези истории ни разказват нещо важно за това как функционира корупцията в Русия.
Докато в много държави корупцията е средство елитите за обръщат властта си в пари, в Русия е наопаки – корупцията е метод да получаваш и съхраняваш политическа власт, която е много по-важна от обикновеното богатство.
Още преди излизането на статиите от Кремъл започнаха атаката срещу тях и ги определиха като „информационна атака“, част от една глобална медийна война. Но, за съжаление, корупцията в Русия едва ли е новина. А това идва да покаже защо разкритията говорят за нещо далеч по-важно от някакво си укриване на доходи и избягване плащането на данъци.
Твърде елементарно е да се възприема Русия като клептокрация и още по-подвеждащо е да бъде определяна като „държава на мафията“. Да, корупцията е ендемична за системата, тя е централен елемент, а не страничен продукт, в устройството на властта при Путин. Това обаче не ни обяснява напълно защо днес в Русия има толкова корупция.
Ако приемем, че споменатите 2 млрд. долара са на Путин, то как се е сдобил с тях? Носили са му ги в куфарчета? Абсолютно невероятно.
По-скоро той взима или му дават част от активи или определен дял от печалбата. Не става дума за самите пари, защото всичко, което той поиска, може да си го вземе като покупка от името на държавата или от олигарсите – от дворец на черноморския бряг до яхта за 35 млн. долара. Става дума за политическата власт, която парите му дават.
Истинската валута в Русия не са парите, а властта – с нея можеш да натрупаш пари, но не е задължително да действа обратният принцип.
Днес може да си богат, но утре държавата да те превърне в просяк. И обратното – ако имаш власт, винаги можеш да получиш пари, както вероятно ни показват „Досиетата от Панама“, а може и парите просто да не са ти нужни.
В „Досиетата от Панама“ става дума за нещо отвъд парите. Макар те да привличат внимание, по-съществена е друга история – демонстрацията, че реалната валута на Русия не са парите, а властта и връзките. в
Документите сочат, че малко известният руски бизнесмен Григорий Баевски, бивш управител на имотна агенция, работещ сега за Аркадий Ротенберг – един от най-старите приятели на Путин и, случайно, един от най-богатите милиардери на Русия – е бил част от схема за прехвърляне на московски апартаменти към поредица жени, свързани с Путин. Сред тях е малката му дъщеря Катерина Тихонова, сестрата и, както се смята, бабата на предполагаемата приятелка на президента Алина Кабаева, както и Алиса Харчьова, известна най-вече с това, че се снима полугола в календара „Обичаме те“, посветен на Путин.
В днешна Русия официалната корупция е станала нещо толкова нормално, че почти не прави впечатление. Министри и официални лица редовно се оказват собственици на огромни къщи като имитиращата пагода сграда в имението за 18 млн. долара на министъра на отбраната Сергей Шойгу.
Прибързаната реакция на Кремъл може да се дължи отчасти на това, че Путин е прочут, че държи в дълбока потайност личния си живот. Но именно понеже говорителят му Дмитрий Песков (за него се твърди, че при годишен доход от 140 000 долара живее в къща за 7 милиона долара) превърна историята в нещо толкова важно, най-вероятно зад нея се крие нещо по-голямо.
Отговорът може да е, че случаят илюстрира как в действителност функционира корупцията в Русия. Разбира се, че се плаща на пътния полицай, когато те спре, на властите – за да одобрят по-бързо разрешението за строеж, или на инспектора от пожарната, за да позволи откриването на магазин. Но този тип корупция е толкова дребна като мащаб, че мнозина руснаци дори не изпадат в такива ситуации.
Реалната корупция, която днес изсмуква кръвта на Русия, е доведеното до индустриални мащаби печалбарство на върха на системата. Според INDEM, един от последните оцелели независими либерални центрове за анализ в Русия, корупцията струва на страната между една четвърт и една трета от целия БВП.
Казано иначе, корупцията на руския елит може да струва на страната до 6 пъти повече от загубите, причинени от западните санкции заради анексирането на Крим.
Това е корупция, функционираща чрез специален достъп и услуги, а не чрез реален превод на пари. Когато Путин иска да възнагради приятелите си, той им дава държавни договори и монополи, от които те сами си точат каквото им трябва.
Но в замяна те също знаят, че са богати, докато са с политическата власт и благоразположението на Путин. Част от цената за това е да разбираш, че от време навреме ще ти се поиска услуга и е по-добре да я изпълниш.
В крайна сметка няма доказателства, че Путин реално е платил за който и да е от имотите, раздавани от Баевски. По-вероятно е Путин да е дал да разберат какво желае, може би през приятеля си Ротенберг (миналата година той случайно се оказа най-големият получател на обществени поръчки), и е било сторено всичко, за да остане босът доволен. Тези скъпи активи и значителни суми често са значително по-ценни от паричното си измерение. Те са инструменти за демонстриране, предоставяне или упражняване на политическа сила.
Пари може да се прехвърлят, укриват, завещават на синове и дъщери. Властта обаче е нещо активно, ефимерно, нуждаещо се от постоянно обновяване и доказване. Или я имаш, или я нямаш.
В съветските времена една от причината толкова лидери да умираха от старост на поста си беше, че те знаеха, че в деня на пенсионирането си всичко, с което разполагат – коли, резиденции, летни дачи – може да им бъде отнето. Трагедията на днешна Русия е, че това все още е в сила и днес.
Путин и други високопоставени лица са като акули. Те трябва непрекъснато да плуват, иначе ще се удавят.
През предишното десетилетие и в началото на настоящото това донякъде вършеше работа, защото икономиката растеше и винаги имаше море, в което да плуват. Само че сега морето пресъхва, конкуренцията се изостря и конфликтите зачестяват.
Тези конфликти невинаги са заради пари или поръчки. Понякога става дума просто за демонстрация на власт. Рамзан Кадиров – силният човек в Чечения, вече си има частен зоопарк, ламборгини за 1.25 млн. долара и толкова почести и медали от Кремъл, че не му остана място по гърдите да си ги закичи.
За ръководителя на Следствения комитет Александър Бастрикин, един от основните лидери, чрез които Кремъл прилага политиките си, парите не са най-важната ценност и, изглежда, наистина той води скромен живот. За него по-важни са успехите в политическата битка със съперниците му и особено с главния прокурор Юрий Чайка.
„Досиетата от Панама“ показват как реално функционират корупцията и властта в Русия. Не следвайте дирята на парите, следвайте дирята на властта.
Статията е разпространена от Европейския съвет за външна политика. Първата ѝ публикация е на Vox.com. Преводът е на „Дневник“.
