В нощта на 1 срещу 2 април рязко се изостри обстановката около Нагорни Карабах – район, който се намира в Азербайджан, но е населен предимно с арменци, които де факто са независими от властите в Баку.
Периодичните престрелки между азербайджанските и арменските въоръжени сили прераснаха в сериозни бойни действия. Двете страни съобщават за десетки убити и ранени.
Изглежда, че инициатор за такова рисковано развитие е Азербайджан. И не защото така казват в Ереван (на замесените в конфликта страни им е трудно да бъдат обективни), а защото създалото се до момента статукво (преди военните действия) напълно устройваше арменската страна, коментира електронното издание „Експерт Online“.
Просто времето работи за Ереван – колкото повече Нагорни Карабах остава извън фактическия контрол на Баку, толкова по-малко причини ще има международната общност да признае тази територия като част от Азербайджан. В същото време Илхам Алиев губи не само от гледна точка на реакцията на световната общност. За никого не е тайна, че азербайджанският президент беше превърнал идеята за връщането на Карабах в един от стълбовете на своята легитимност. На него му е необходимо поне да показва, че прави нещо, за да върне Нагорни Карабах. Особено сега, когато резкият спад на цените на петрола и природния газ нанесе удар както по бюджета на Азербайджан, така и върху „обществения договор“ между населението и президента (хората търпят авторитарното управление на Алиев в замяна на по-висок стандарт на живот). Поради това на Илхам Алиев му е крайно необходимо „да заглуши“ вътрешните проблеми чрез една шумна акция, каквато е атаката срещу арменците в Нагорни Карабах.
Външната логика
Но паралелно с вътрешнополитическите причини, изострянето на конфликта може да има и своя външнополитическа логика. По-специално – „турска следа“. От „Експерт Online“ отбелязват, че Турция търси начини да отвърне на Москва заради нейните действия в Сирия и по кюрдския въпрос, както и че един от най-възможните варианти за отговор може да бъде именно ескалацията на напрежението в Нагорни Карабах. Неслучайно турският президент Реджеп Ердоган малко преди сегашните събития се срещна с Илхам Алиев (в средата на март в Анкара – ред.), а приветствията им, в които азербайджанският президент беше много активен, бяха широко отразени от медиите в двете страни. Възможно е сегашните провокации в Карабах да бъдат един вид знак от страна на Турция към Русия, че Анкара може да се меси в региони, които са в сферата на влияние на Москва (още в първия ден от конфликта Ердоган се обади от САЩ на Алиев, за да изрази подкрепата си за Азербайджан в Нагорни Карабах, докато останалите външни сили призоваха за въздържаност и преговори – бел.ред.)
Друга възможна следа е американската. Азербайджанската армия започна настъплението в Нагорни Карабах (или мащабни ответни действия според версията на Баку) след визитата на президента Алиев във Вашингтон. Някои експерти коментираха, че американците биха искали да създадат нови горещи точки по границите на Русия, за да направят Путин по-сговорчив по Сирийския и Украинския въпрос. И не е изключено те да са дали „зелена светлина“ на Алиев за провокацията. Специалистите по региона обаче смятат тази следа за малко вероятна.
Шансовете за намаляване на напрежението и прекратяване на конфликта
Каквито и следи да се мяркат в размразяването на Карабахския конфликт, Москва ще трябва да положи всички усилия за неговото обратно замразяване. Министерството на външните работи на Русия неслучайно мълчи или коментира ситуацията с общи приказки – „относно необходимостта да се анализира положението“. В Москва прекрасно разбират, че са изправени пред дилема. Армения е близък съюзник на Русия. Да, Азербайджан атакува Нагорни Карабах, който не е част от Армения, но всички прекрасно разбират, че Кремъл гарантира статуквото и де факто независимостта на Република Нагорни Карабах, която не е призната в международен план.
От друга страна, Баку е важен икономически, а и стратегически партньор на Русия. Поради това Кремъл не би искал да застава на ничия страна, предпочитайки да „загаси“ конфликта и да върне ситуацията или в състоянието на „студен мир“, или на ограничени, откъслечни престрелки. Това не е много красива позиция (особено от гледна точка на Ереван, който има много специфично и донякъде наивно разбиране за руско-арменските отношения), но такава позиция е прагматична и адекватна. Шансовете за намаляване на напрежението в Нагорни Карабах остават твърде големи. При положение, че започнат мащабни военни действия, Русия ще бъде принудена да подкрепи Армения. При разрастване на военния конфликт Азербайджан не би могъл да води бойни действия само в Карабах и ще бъде принуден да атакува територията на Армения, но нейната безопасност е гарантирана от Русия, а в Баку прекрасно знаят това.
