Читател на ЗАРАТА:
„Чудя се някои от депутатите наши дали имат представа за какво са там, освен за далавери всякакви. Заплатите не ги турям в сметката. И те не ги турят. Гласуваха едни добри пари на едни ялови служители, та току виж родили нещо читаво. Или поне нещо. Какво да е! Че то до сега – нищо.
Та да им кажа – едно време в ТКЗС-то, като се окаже, че някоя крава е ялова, не ѝ даваха десет пъти повече храна, ами на камиона и в „Родопа“. Да, така беше в ТКЗС-то. При хората (държавните хора) обаче нещо с размножението се е объркало. Колкото по-ялови, толкова по-бързо се размножават и толкова повече искат да ядат. Тумор някакъв. С разсейки. Навсякъде.
Приказваме си един ден с един умен мъж ,тогава му викаха Абу Али Ибн Абдалах Ибн Сина, стар лечител. Сега не знам защо са го прекръстили ,та нещо като Сцена му викат. (Авицена) Сцена трябва да е щото, като гледам докторите в каква трагикомедия ги карат да играят. А бе сцена. Та той ми е разказвал за методите на лечение. Това, казва, което не се оправя с лекарства, го оправя желязото. Което не го оправя желязото, оправя го огънят. Да си дойда пак на думата. Слуги мои 240, късно е за лекарства ,но още може скалпелът да оправи работата. И със съдиите, и с докторите, и с всичко. Послушайте ме, защото стигне ли се до огъня, сцена ще видите само в самодейния театър на затвора. Вервайте ми. Истина ви казвам.“
