Купих си молитвено коланче, когато от Украйна пристигна чудотворната икона на Света Богородица Пътеводителка. Осветено е пред иконата в манастира „Рождество на Пресвета Богородица“ в Байтали, Одеска област.
Носех го в дните на изпита и интервюто за последната ми работа. Вярвам, че ми е донесло късмет и положителна енергия за успешното ми представяне и спечелване на конкурса. За последно го носех при полет със самолет, който беше много неприятен заради постоянна турбуленция и лоши метеорологични условия. Помагало ми е за главоболие, за сваляне на напрежението при трудни ситуации. Даже веднъж си позволих да го сложа по време на един много тежък и труден за мен семинар, когато трябваше да обяснявам правна материя.
След като намерих молитвеното коланче, по необясним за мен начин, но всъщност няма нищо случайно, попаднах на статия за Пояса на Богородица от Атон и многобройните чудеса, които той е извършил след пренасянето му в Русия през 2011 г. и раздаване на 4 милиона коланчета на вярващите. Тогава се сетих, че съм виждала частица от оригиналния пояс, ако това е истина, в храма „Преображение Господне“ в Лозенец. Беше щастлива случайност, че преди няколко години влязох в църквата в ден, в който една жена беше дошла да го вземе. Оказа се, че свещеникът го дава на жени с репродуктивни проблеми да го носят за известно време, докато заченат.
И Дънов препоръчва носенето на молитвени коланчета с изписан псалм 90/91, но ти писа и го разтълкува като суеверие на войниците.
Моля те, кажи какво мислиш за молитвените коланчета като това, което аз имам? Суеверие ли са?
Вреди ли си човек по някакъв начин чрез тях или всичко е мисъл-форма с положителната нагласа, че предстои да ти се случи нещо хубаво, добро, късметлийско?
Как е правилно да се носят и съответно съхраняват?
Алена отговаря:
Каквото и да мисля за молитвените коланчета, винаги ще има хора, които вярват, че с вяра ще получат шанс за „божествено инвитро“, както е наричал този „чудотворен“ начин за зачеване свещеникът от черквата до отдавна несъществуващата вече градска баня в елитния столичен квартал Лозенец, където си била.
Първо, копието не е равностойно като енергийно излъчване на оригинала. По тази логика вярващите в оригиналността на Иисусовата плащаница щяха да се обгръщат с нея и да придобиват нечовешки дарби. Но дори и да са го правили, то пак не се получава.
Възможно е с много вяра и пречистване оригиналния пояс на Богородица да донесе полза и помогне за зачеване, ако жената или мъжът не са наказани с бездетие в този си живот или ако избързват в опита си да имат потомство преди отреденото им време. На кармата всички се подчиняват. Дори Божията майка, която все пак е човешко същество. Тъй че бих казала – „Носи коланчето, мисли за кармата“.
В манастира Ватопед, където се съхранява късче от пояса на Божията майка, продавали ленти или панделки, които известно време били допрени до него. Ясно е, че не е възможно енергията от това късче пояс, дори да е автентично, в което се съмнявам, да зареди с енергия лента или панделка, която да отключи с Божествена енергия заключената утроба на жената.
Без значение е какво ще кажа аз. Хората ще продължат да вярват, че заслужават такъв Божествен дар. А колко от тях, след като се опашат с лентата, живеят в покаяние, редовна изповед, молитва и участие в светата Евхаристия? Колко от бездетните съпрузи живеят по същия начин, спазвайки освен това по-често пост и съпружеско въздържание според силите си и в съгласие? Нали това са част от изискванията на църквата. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че никой не го прави. Хората обичат да вярват, че чудесата са безплатни и обичайно пренебрегват необходимостта да бъдат заслужени.
Дори и да се купи от Атон такова коланче, то трябва да бъде носено с много вяра и надежда само от една жена. Не бива да се дава на друга или да се раздава на нуждаещи се както го прави свещеникът в черквата в квартал Лозенец в София.
Надали има човек, който да не е наясно, че всяко същество има своето неповторимо енергийно излъчване. Повече позитивно, по-малко негативно или само негативно, временно или постоянно, то попива в коланчето и остава в него. Когато друга жена подноси същото коланче, тя му предава своята енергия, но и попива съществуващата вече в парчето плат. Никой по никакъв начин не би могъл да ме убеди, че такова разменно коланче помага. В най-добрия случай ефектът може да е никакъв, но в обичайния то ще вреди, защото ще прехвърля попилите в него енергийни негативи от една на друга жена. Ако жените са и болни, когато докосват коланчето или го носят, те вредят и на себе си, и на другите, които след тях ще го носят.
След като ти имаш такова коланче и ти е донесло късмет, приеми, че случилото се, за добро е обвързано с твоите съкровени мечти и желания и то действа като катализатор, който ги отключва и сбъдва, но късметът не е в него, а в теб самата. Заложен е при всички хора, въпреки че думата не е късмет, а просперитет, умение да излизаме от кризисни ситуации, често неочаквано, но успешно.
Едно е поясът на Богородица от Атон, въпреки че чудесата не са доказани, друго е да бъдат продадени или раздадени 4 милиона коланчета на миряни, които няма как всичките да носят положителната енергия на пояса, защото са произведени от човешка ръка, където Божественото начало е в Душата, а не в енергията, която влагат в изработката.
Всичко е въпрос на успокоение и вярата, че Съдбата дава детенце… но ако е заслужено. Очевидно не е толкова често срещано, след като все още на такъв тип „Божествено инвитро“ се гледа като на чудо, а не като на утвърдено масово лекарство.
За Дънов и псалмите не ми се говори отново, защото се сблъсквам с твърдения, които не говорят добре за него, ако той ги е казал или написал. Склонна съм да вярвам, че след неговата кончина беседите му се издават обработени и обновени от някого.
Коланчетата не са толкова суеверие, колкото са поверие, което, уви, няма силата да дари рожба на бездетна. Иначе нямаше да се възприема като чудо. Пак ще се повторя, помага ни силата на нашата мисъл само защото вярваме, че това коланче ни носи мечтаното.
Купих няколко молитвени коланчета и ги подарих на близки приятелки с пожелание да им се случват хубави неща в живота. Бързам да уточня, че подаръкът ми не е бил непоискано добро – изрично ги попитах предварително дали искат да им подаря от коланчето, като им разказах онова, което знам за него. Всички, приели коланчетата, споделиха за щастливи събития в живота си: едно момиче замина почти светкавично за чужбина много скоро след като й подарих коланчето, а преди това беше търсила работа цяла година безуспешно; друга жена смята, че е заченала още след първото увиване на панделката около корема й при два неуспешни опита инвитро; за трета коланчето е било голяма утеха след спонтанния аборт. Далеч съм от мисълта, че коланчето има велика сила, тъй като то е просто една панделка от полиестер с отпечатани молитви на църковнославянски. Едната е „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете му“. Другата – добилият популярност у нас псалм 90 „Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия“. Естествено, това коланче няма много общо с истинските молитвени коланчета, чийто прототип е Поясът на Пресвета Богородица от Ватопедския манастир в Атон. И не искам да давам напразни надежди на себе си и на хората, на които съм го подарила. Въпреки това виждам, че има някаква необяснима сила, която бди над панделката и носи щастие и късмет на хората, които я притежават. Нещо като талисман за защита, небесно покровителство и успех. Самата аз съм им ги подарила с много любов и положителна мисъл за тяхното добруване.
Алена: Съветът ми е да не подаряваш повече такива коланчета. Не защото е забранено, а защото е в противоречие с незримия свят и законите на Кармата. Причината е, че ти всъщност, дори и ако са дали съгласие твоите приятелки, дори ако правиш добро, то може да се обърне срещу теб. Представи си – подарила си коланче, хората се радват, започват да вярват в чудеса и да си поставят цели или да гонят мечти, които са сигурни, че ще постигнат заради коланчето. Силата и вярата помагат в реалния свят, а не в света на фантазиите. Ако техните желания и цели са нереални и се провалят, ще започнат вместо да ти благодарят, да те упрекват, че с подареното коланче не им върви и негативната мисъл-форма ще те следва неотклонно.
Псалмите, изписани на коланчето, са се използвали за защита на войската във вековете, както е внушавал и Дънов. Въпрос на вяра, че така са силни и ще се бият по-добре, а побеждавайки врага, те самите ще оцелеят. Говорила съм вече по темата, който иска, може да да прочете какво съм казала в брой 5/2019 г. на списанието.
Описаните от теб случки на приятни емоции при жените, на които си подарила коланчета, са обвързани и с техните лични вибрации на годините, затова не бива да ги подценяваш, а коланчето е било малкото допълнение, дало още малко сили заради вярата, за да надмогнат проблемите и притесненията си.
Жената, която е заченала след неуспешни инвитро опити, със сигурност не е имала право заради здравния си хороскоп от астрологична гледна точка да прави тези процедури – коланчето я е спасило от необратими проблеми заради вярата, че чудото ще се случи.
Не се съмнявам и за миг, че си подарила тези коланчета с много любов и добри чувства. Уви, коланчето не притежава необяснима сила, която бди над него и носи късмет на притежателите му. Всичко е въпрос на вътрешно желание да вярват и на силната вяра, че им помага и то се случва, но пак повтарям, не винаги, напротив – рядко, когато му е дошло време да се случи, затова бъди предпазлива, ако и в бъдеще подаряваш такива коланчета. Съветът ми е да не подаряваш.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
