ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 9, 1990 г.
КОЙТО КРЕЩИ, НЕ ЧУВА
[ad id=“263680″]
..
Открито писмо до Петър Петров
Здравей Пешо,
Видях те снощи на митинга по първи канал и бая се учудих и разтревожих. Физиономията ти, мой човек, беше някак особена, една такава настървена, като че ли по-малко одухотворена ми се видя, ама когато човек се слее с тълпата, вече престава да е той, а се превръща в част от голямото стадо, овладяно от всесилието на лекетно чувство.
Впрочем, разбрах, че вие, че многохилядното множество искате „България за българите”, че не приемате решението на ЦК на БКП, Министерския и Държавния съвет по гражданските права на мюсюлманите у нас. Аз, Пешо, съм убеден, че и партията, и правителството искат „България за българите”, но много не се чудя, че вие се съмнявате.
Ще ми се обаче още сега да ти напомня една твоя стара приказка, че човек, който крещи, не чува. Ще ми се също да ти припомня, Пешо, някои наши разговори в миналото.
[ad id=“225664″]
..
Двама ние на ухо си говорехме някога, че тая наша сталинска политика по националния въпрос, като че ли в угода на друговерците се провежда, все за равенство се говореше, а на тях на калпак все повече се падаше. Ама нали горе се решаваха тия неща и нали мъдростта на нацията се беше вселила в главите на нашите партийни водачи, ние клатехме в тъжни предчувствия глави. И си останахме с псувните и гледахме отстрани как други се грижат за нашите народни работи.
Хеле, по едно време, добре помниш, пак тия, най-умните другари, решиха единение да правят. Решиха го значи те, вдигнаха съответните въоръжени министерства и в името на целокупния народ замениха турскоарабските имена на част от българското население с използваните у нас имена от еврейски, гръцки, славянски, прабългарски, европейски и т.н. произход. Ние с тебе, Пешо, пак клатехме глави и си приказвахме, че лошо ще свърши тоя бабаитлък.
Е, не ни питаха, нито нас, нито „нашите представители”, но нали е за „наше” добро! Пък и кое е за наше добро, те там горе най-добре знаеха!
Но за мохамеданите, Пешо, промяната на имената им беше най-вече поругаване на тяхната религиозност, а добре е известно как са предани те на исляма. И викахме си ние с тебе, че друго не им остава на завалиите, освен да си траят.
По туй време впрочем бяхме започнали да разбираме, че с икономиката не сме чак толкова добре и че там, дето има тоталитарна власт, има и тотална немотия. Така, че ще не ще, той реши да играе на демокрация. За мюсюлманите обаче това дойде добре дошло и те хукнаха да бягат от чуждите им имена, от един тиранин, от беднотия, в която боравеха с много пари. Та нали само с хляб не се живее!
Стотиците хиляди мохамедани откъснали от сърцата си минало и имане, и в убеждението, че сталинските тоталитаризъм е вечен, хукнаха да гонят Михаля в една земя, която за тях се оказа колкото мечтана, толкова и чужда родина.
И щеше всички да ги проводи на „туризъм” Тодор от Правец, ама нали са си фукари и комшиите, взеха, че пуснаха мандалото. И стана страшно!
[ad id=“218548″]
..
Обратният път за много от „туристите” беше затворен, а на тези които го извървяха като блудния, нямаше опрощаващата доброта на майката Родина. И за общо нещастие, вместо да застанат срещу онази жестока и деспотична власт, тези хора прекараха мъката си от претърпените унижения и потрошените илюзии в омраза към народа си.
Тази кървяща рана на несправедливост трябваше да се лекува час по-скоро. Така се стигна до 29.12.1989 година.
Тъжно е, Пешо, да си призная, че май и днешните ни ръководители малко разбират от социална психология и политическа работа сред народните маси. Това е така, защото бившият им шеф не ги учеше на това изкуство, а те дълго време са живели с мисълта, че щом едно решение се вземе от ЦК на БКП, то целият народ, ако не те посрещне възторжено, верноподанически, най-малкото подличко ще си мълчи. Ако ли пък новите водачи нямат такива илюзии, те стари навици все още гледат на своите желания или логика като универсални. Мисля си тези неща, защото хората от върховете не подготвиха народа да приеме решението им от 29 декември, не знаят какво точно мисли тоя народ, пък и не си направиха труда да го научат и най-вече не взеха „мерки да обезвредят главните си противници от собствената им номенклатурна класа. Може би не е съвсем лошо това, дето го направиха, белким си вземат поука.
И все пак, ако беше ти, Пешо, на мястото на Петър Младенов дали нямаше да търсиш излизане от този „чакмак-сокак”, в който се оказа нашата България – и в разцеплението на народа, и в икономиката, и в международната политика.
Не знам дали на всички митингаджии бе ясно, че е абсурдно България да остане политико-икономически изолирана от европейската общност.
В обобщение ми се иска да ти кажа, че ако вие на вашия митинг много искате да премахнете вътрешната турска опасност за страната, по мое мнение имате няколко решения. Аз ще си ги кажа, пък вие си избирайте.
1.Да натоварите на каквото ви попадне нашите мюсюлмани и на бърза ръка да ги отпратите по всички посоки на света, ако ще и в Черно море.
2.Да ги тъпчем и мачкаме по силата на численото си и интелектуално превъзходство и да избием от главите им, че те имат своя самобитност, религия, език и традиции.
3.Да им простим и поискаме прошка, да се прегърнем като хора, като деца на нашата обща земя и Родина, защото НИЕ НЯМАМЕ КАКВО ДА ДЕЛИМ!
Не е трудно да се види, че възможния път е само един! Защото ако първият вариант е напълно невъзможен днес, вторият може да донесе само обратния ефект.
[ad id=“218548″]
..
Пешо, борбата с турския сепаратизъм, колкото и безпочвен да е той, е борба, в която целият ни народ трябва да лиши потребите, наши и протурски, от подкрепа, трябва да се намерят законни решения на съществуващите проблеми. Забележи, казвам законни, защото думата справедливост в такива моменти губи очертания. Трябва да лишим сепаратистите от емоционална мотивация и подкрепа да им отнемем социалната база като приобщим българското с турско гражданско самосъзнание към нашата политическа и икономическа демокрация. И когато със съвместни усилия се доближим до Европата по обществен климат и икономически стандарт, те ще си имат тук, у тях си, това, за което мечтае всеки гражданин на южната ни съседка, отправял поглед на запад.
Пешо, да се скараш с комшията си е чиста глупост, но да озлобяваш към себе си човека, с когото живееш в една неделима къща е безразсъдство. Ако той се моли на свой господ – остави го на мира ако името му не е като твоето – нека си го носи, ако пък иска да говори с жена си на друг език, тебе това какво те бърка?
Виж, ако този човек иска да дава част от общия дом на компанията, това с друго нещо. Има си семеен съвет, там се оправят тези работи. Този семеен съвет е свещен, а народната памет е скътала своите уроци за всеки, който иска да руши дома на дедите.
Завършвам, Пешо с молба да продължаваш да се грижиш активно за делата на България, но се знае, че активната грижа се предхожда от много мислене.а, както се казва, това е дълбока вода.
6.01.1990 г.
Стара Загора
Твой приятел Светослав ДИМИТРОВ
