ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 31, 1990 г.
КОЙ НА КОГО Е ДЛЪЖЕН?
ОБЩИНСКАТА ФИРМА „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО И СЛАДКАРСТВО” – СЪЩЕСТВУВАНЕ ДЕН ЗА ДЕН, ИЛИ БЪДЕЩЕ БЕЗ СЛАДКАРСТВО ● ИМАТ ЛИ СИЛА СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ И ИЗОБЩО ЩЕ ИМА ЛИ СНАБДЯВАНЕ НА БАЗАТА НА ДОГОВОРИ?
За Великден общинската фирма „Хлебопроизводство и сладкарство” достави на старозагорци 30 000 козунака – такива са заявките и фирмата ги изпълни. За съжаление по отношение на близката и по-далечната перспектива тази е може би единствената по-точна информация, която може да даде ръководството. Просто положението в момента е доставката на суровини и изпълнението на сключените договори с такова, че усилията на ръководство и снабдители са ограничени до минимум.
От началото на април сладкарският цех работи с половин капацитет, а 60 души са в принудителен отпуск. Липсват суровини и наполовина е намален капацитетът на производство на сладкиши, закуски и боза. Причините – неритмичното снабдяване със суровини и хаосът в изпълнението на сключените договори от една страна, а от друга – липсата на каквито и да е договори. Доста дълъг ще е списъкът на необходимите продукти, които липсват, но най-главните са два – шоколадовото покритие и захарта. За покритието се знае почти сигурно, че няма да го има. Ако се намери кой да достави сурово какао, старозагорци са готови сами да си го произведат, но как да се намери какао. Проблемът захар е още по-сложен. За сега е определено фирмата да получава захар от Пловдив и Долна Митрополия. Докато от Пловдив доставката е по-нормална, от Долна Митрополия да се получи захар според договора или в предварително уговорения ден си е чиста случайност. Затова не е рядък случай до Долна Митрополия и обратно да се „разхождат” 20-тонни автомобили – срещу 400 лв. транспортни разходи, и да си пристигат празни. От друга страна, захарта излиза скъпа и прескъпа, тъй като вместо по жп транспорт, потребителите са принудени да си я доставят с автомобилен. И като резултат за първото тримесечие от 300 т захар само 27 т са превозени с жп транспорт. От една страна, ще се плащат неустойки за неизпълнените превози с железниците, от друга – повече пари за скъпия автомобилен транспорт, и от трета – не може да не се прибавят „разходите” на 20-тонните коли. И за да продължим списъка на онова, което липсва, ще кажа, че парадоксите са много, но един от най-фрапиращите е1 че няма сключени договори за елементарни, т.е. най-необходими доставки – например за олиото. Ако попитате как сега се снабдява фирмата с олио, отговорът е – по комшийски – просто все още поради съседство с предприятие „Н. Николов” получава олио – договор няма. А и там, където има – все едно, че просто договорите, т.е. хартийките, са за папките. Например със завода в Дебелец за производство на яйчен прах договор има, но вместо 24 т е получен 6 т яйчен прах. Останалите количества навярно са заминали за Холандия, защото заводът в Дебелец твърди, че му е много по-изгодно да изнесе за валута. А дали нашата фирма пак с валута трябва да си купи от холандците български яйчен прах!? Подобно е положението с ядките – от орехи и фъстъци. Не че няма ядки – напротив, произведени са, но цената, по която е определено да ги изкупува старозагорската фирма, не се харесва на производителя, по-изгодно му е да ги продава за валута. Отново може да се задава същият въпрос. Не се наемам да изредя всичко, което се доставя засега по приятелски от снабдителите на старозагорската фирма – има проблеми с бялото брашно, с маята, с глюкозата, есенциите, фолиото, от което се изработват пликчетата за боза, касите за хляб и боза. И за да си изясним кой на кого е длъжен, ще направя едно разяснение – този път за хляба. Ако ви се струва, че е превтасал, виновни за това са не производителите или технологията, а мазутът – и тук доставката на мазут, без да се има предвид качеството му, си казва думата. Щом мазутът е некачествен, и хлябът не може да се изпече.
Платили сме 1 200 лв. за телефонни разговори да се договаряме откъде какво да си доставим, но тази сума е нищо в сравнение с нервите, които сме изразходвали. Превърнахме се в платени кавгаджии, но и това не помага. Използваме какви ли не обещания, само за да доставим най-необходимото. Вместо договори и партньорство цари хаос – това е мнението на началника на отдел „Снабдяване” Ганка Нонева.
Как да се излезе от трудното положение? Засега се знае как ще протече работата на фирмата до края на април – работи се толкова, колкото захар има. Ако не се стабилизира доставката на захар, производството ще продължава да вегетира, ако пък не се намери начин за доставка на какао, вместо продукция за 6 млн. лв. годишно, фирмата ще се принуди да произвежда продукция за 2 млн. лв. а това означава – да остават без работа добри майстори на сладкиши, които, както се знае, трудно се намират, да настане трайна липса на пазара от тестени изделия – можем да си представим какво означава това за хората с ниски доходи – щом не могат да си купят и сравнително евтините сладкарски и тестени изделия и боза оправдано ли е всичко това и докога ще продължи?!
Напоследък информационните средства ни заляха с концепции, изказвания и спорове как да навлезем в пазарната икономика. По какъв път ще поемем, не е без значение, но докато изберем този път, дали е оправдано за такива производства, от които зависи прехраната на българина, единственият път към пазарна икономика да бъде пътят през хаоса.
Бонка БЕРОВА
