От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№492
Килимарството в България се развива още през XVII в., предимно в Чипровци, Котел и Самоков. Българските килими са ценени заради високото им качество, естествените растителни багрила и уникалната местна вълна, от която са изработени. Майсторите предпочитат предимно геометричната орнаментика, но се срещат и килими с красиви стилизирани цветя, растения и животни. Постигнатата цветова хармония, придава на килима характер на декоративно пано за застилане или за окачване по стените. Българските килими пленяват с красотата си чуждестранните пътешественици, посетили земите ни по време на османското владичество. Пазарите на близки и далечни страни им оказват добър прием. На Световното изложение в Париж през 1867 г. два килима от Берковица и Пирот предизвикват възхищението на самия император Наполеон III и придружаващите го високопоставени лица.
