ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 1, 1990 г.
КИЛИИ ЗА КЛАСА, НЕ ЗА ПАРТИЙНА РАСА
„СОЦИАЛИЗЪМА” В ДЕЙСТВИЕ
„Разгърнатото жилищно строителство” в градовете по времето на т. нар. „социалистически възход” може да се сравни само с „доброволната колективизация” на земята в селата.
След отнемането на земята от селския труженик започна „социалистическата индустриализация”, индустриализация на всяка цена. Градовете се препълниха от довчерашни селяни, оставили къщи, имот и 30 стотинки „трудоден” на село, за да се влеят насила в армията на пролетариата, чийто „авангард” бе естествено БКП. Запушиха комините на гиганти заводи, които уж произвеждаха всичко – от едноръки роботи и тенджерна електроника до кремиковско тенеке и желязо. А клинци за подкови внасяме от Швеция…
Този насила създаден пролетариат (защо не бяха живи Маркс и Енгелс да го опишат и пак да го окайват?) в градовете се натъпка по тавани и мазета да живее и строи ”завод на живот, с яки бетонни стени”, както пееше поетът (добре, че не е жив, за да види какви резили станаха…).
Тогава лидерите на партийната олигархия, „Новата класа”, както сполучливо я охарактеризира Милован Джилас, водени от безстрашния партизанин и писател Янко, бяха осенени от една почти мистична мисъл и идея: „Строителството – всенародно дело!”. Набързо бяха внесени домостроителни комбинати от съветски произход, отказани от страни от „Третия свят” поради своята неефективност.
Като гъби след дъжд започнаха да никнат бетонно-панелните жилищни казарми. А номенклатурната партийна върхушка почти вече беше се приютила в жилищни блокове, строени по т. нар. „класически начин” – с тухли и керемидени покриви в многостайни апартаменти. Там понятието „боксониера” е непознато!
Жилището стана обект на най-безсрамно, хайдушко ограбване на обикновения гражданин от „социалистическата”, „народната” държава. Реална ли е цената на апартаментите, които почти всички чакат с десетилетия? Това и Ванга не може да разгадае! Защо с нормативен акт, допълващ закон – на жилищните блокове се дава гаранция 50 г., а на къщите – 60-100 г… Значи една уж стара къща е по-скъпа (но не и при оценката за отчуждаване) от един апартамент, та такава гаранция й се дава.
Жилището – тази любов и мечта на българина – стана обект на мръсни, кални и недостойни спекулации. Колко собственици бяха ощетени (а собствеността уж се гарантира от т. нар. „социалистическа” конституция). Колко къщи бяха съборени мимо волята на хората, строили ги с желание и мерак? А в същото време колко „активни борци” получиха апартаменти там, където пожелаеха? Да не говорим за техните деца, внуци, правнуци и прочие. Колко партийни номенклатурчици си избираха етажа, апартамента, изложението и прочие – където си искаха?
Драги читателю, варвам, че ще ме запиташ: „А защо няма факти от Стара Загора?”. Прав си – но ако изложа всичките факти – няма да ми стигнат няколко вестника като този!
А факти, фактчета – бол. Зад тях стоят редом един до друг – от бивши кметове, бивши първи и само секретари на бивш ОК на БКП, бивши председатели на бивш ОНС, бивши секретари на бивш ОК на БКП, бивши и настоящи директори… и се стигне чак до края на номенклатурната верига (не затворническа!) – една домакинка на общината (самотна жена), която „купи” гарсониера, гдето беше настанено младо семейство с тригодишно дете и пеленаче (а те трябваше да го купят от собственика по силата на един социалистически „закон”…).
Уважаеми читателю, аз само повдигнах крайчеца на завесата и те оставям сам да доогледаш и поразмислиш (а вярвам, че по-добре можеш да го сториш от мен!) повече върху това, което коку-що прочете. Размишлявай в своята уютна бетонно-панелна килия (дано е без „течове”) и си прави изводи. Защото в своите райски гнезденца (на 100 и повече квадрата) партийната номенКЛАТУРА (активна или не активна, пенсионирана или деполитизирана, декомунизирана или деживковизирана) трескаво размишлява (след грандиозното срутване на панелената сграда на социалиЗЪМА) как и с какви ефектни уюни да спечели изборната борба със Съюза на демократичните сили по стария терк – с 99,9999999… процента.
Симеон МАЙНАЛОВСКИ
Килии за класа, не за партийна раса
