Като бръмчението на пчели
под огненото слънце затрептели,
потокът на живота ромоли.
Денят разпръсва призрачни мъгли,
възкръсва из вълните бели.
И улиците, каменни ръце,
протягат своите магнитни пръсти.
Прииждат те, понесли своя кръст,
прииждат с непомилвано лице
повехналите на града чеда.
И тяхната вълна, вълна могъща,
всред улиците пламнала бразда,
пронизва тишината на града
и в трескава тревога се превръща,
и губи се в безкрая без следа.
