Амбициите на Мая Манолова: от „Позитано“ 20 до „Московска“ 33

Във вторник, след няколко месеца на спекулации, официално стана ясно, че Мая Манолова ще се впусне в битката за кмет на София на предстоящите местни избори.

Политическата ангажираност на Манолова датира още от 1989 година, когато тя става редови член на БСП. А политическата й кариера преминава през различни политически и партийни постове, за да стигне до заеманата до днес позиция на обществен защитник. Именно от нея пък Манолова стартира в битката за кметския пост на столицата. Но какво още стои зад тази биография?

Мая Манолова е родена в Кюстендил през 1965 г. Част от судентските й години минават в Москва, където учи „История“. Впоследствие завършва икономика и право в Университета за национално и световно стопанство. От 1998 г. е практикуващ адвокат.

Политическата кариера в БСП
Манолова става член на БСП още през 1989 г., на 24-годишна възраст, но големият й скок в политиката става след изборите през юни 2005 г. Тогава тя е избрана за народен представител в 40-я парламент от групата на „Коалиция за България“.

Тя е депутат и в следващите два състава на НС. Популярност добива в 41-вия парламент след поредица остри сблъсъци с шефката на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ).

Орешарски, Пеевски и ДАНС
Манолова е заместник председател на 42-рия парламент, когато на власт е правителството с премиер Пламен Орешарски. Тагава през юни 2013 г. за председател на ДАНС беше избран депутатът от ДПС Делян Пеевски. Това стана причина за отприщването на масови протести срещу властта, които впоследствие бяха ключови за падането на правителството на БСП и ДПС.

По време на демонстрациите от лятото на 2013 г. Манолова се опита да се превърне в мост между недоволните граждани и управляващите. Тя беше от малкото народни представители, които излизаха от парламента в опит да се срещнат с протестиращите.

Тя твърдеше, че протестите срещу правителството на Орешарски са платени

Това обаче не й попречи на няколко пъти да излезе с позиции, които окачествяваха хората по улиците като „платени“.

„Вече едва ли има човек в България, който да не е наясно, че една огромна част от протестите в София се плащат. Има си тарифа“, каза тогава Манолова.

Тогава редица утвърдени неправителствени организации спряха работата си с Манолова в качеството й на заместник-председател на 42-рия парламет. Причината беше в това, че тя публично лансираше част от организациите, стоящи зад „контрапротестите“ в подкрепа на правителството.

На някои събития тогава Манолова категорично изказа подкрепата си за премиера Орешарски.

През септември 2013 г., по време на гостуване в сутрешния блок на „Нова“, тя дори отговори на превърналия се в най-популярен въпрос, около протестите – кой е предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

„Ако това ще ви успокои, приемете, че аз съм предложила Делян Пеевски и се успокойте. Ако това ще внесе спокойствие във вашите неспокойни журналистически души, аз съм човекът“, каза тогава Манолова.

Костинброд и братя Галеви
Мая Манолова има и сериозна връзка с избуханалия преди изборите през 2013 г. скандал, станал известен като „Аферата Костинброд“.

Тогава бившият евродепутат и тогавашен изпълнителен директор на „ТВ7“ Николай Бареков обяви в деня за размисъл преди изборите, че в печатница в града са били отпечатани 400 хил. фалшиви бюлетини, с които да бъде подменен вотът.

Оказа се, че разследването на прокуратурата, което доведе и до преките предавания на Бареков, е започнало по сигнал на Мая Манолова. Впоследствие привлечен като обвиняем по „фалшификацията“ бе главният секретар на МС Росен Желязков, който беше оневинен от съда.

През годините Мая Манолова нееднократно е била свързвана с издирваните братя Галеви. Тя обаче е отричала подобни връзки.

Изборът за омбудсман
Последният публичен пост, който Мая Манолова заема, е този на обществения защитник. Тя беше избрана за него, след като оповести решението си, че не желае да се занимава с партийна работа в Народното събрание. По това време Манолова беше не само народен представител, но и заемаше партийни постове в централата на БСП на „Позитано“ 20.

Тя беше избрана за омбудсман с тайно гласуване, което показа значителна разлика в нейна полза

Около избирането й на поста обаче имаше доста неясноти. Тя беше избрана с тайно гласуване със значителна разлика в нейна полза, при положение, че конкурент й бе тогавашният омбудсман Константин Пенчев. След избора на Манолова се появиха множество неофициални информации, че 25 народни представители на ГЕРБ са подкрепили кандидатурата й, въпреки че едно от ключовите лица в партията на Бойко Борисов – Менда Стоянова, заяви, че няма как съпартийците й да гласуват за този избор заради Костинброд.

Във връзка с избора й във вторник тази седмица премиерът Борисов заяви: „ГЕРБ не бяха съгласни, а ГЕРБ я направиха омбудсман. ГЕРБ искаше да ? отмъсти за Костинброд, аз не позволих“.

www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.


image0 (9K)