ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 29, 1990 г.
КЪМ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА – КРЪСТОПЪТНИ ГОДИНИ
Планирането на животновъдната продукция – една от неразгаданите тайни на административната система у нас. Защо се получаваше така, че всяка следваща година плановите показатели растяха в геометрична прогресия, добитата продукция – в аритметична, заплатите оставаха константна величина, а изобилието по щандовете се движеше стръмно надолу?
-Направихме две предложения на предприятие „Млечна промишленост” – разказва Иван Караиванов, главен зоотехник на ТКЗС „Подем” в село Горно Ботево. – Предаденото надпланово количество мляко да се преработи в сирене и да ни се предаде за вътрешна разпродажба (на определени по-ниски цени). Това предложение беше с цел стимулиране на работещите в нашето ТКЗС. Предявихме искане и за санкции (100 лева на ден), ако колите, приемащи млякото, не минават през лабораторията ни за окачествяване. Това щеше да доведе до намаляване на разногласията между нас и изкупвателната организация. Тези предложения обаче не бяха приети от Т. Трифонов – бивш директор на предприятие „Млечна промишленост”. След това направихме опит да предадем надплановото мляко за преработка в Новозагорската община, но оттам ни отказаха, защото си били изпълнили плана.
Всичко това е вече минало. За пръв път след толкова години колективите планират без държавни поръчки, без задължителни показатели. За пръв път те са истински собственици на произведената продукция и сами решават къде и как да я реализират. Прогресивна е идеята на Иван Караиванов за бъдещата реализация на млякото:
-Ще си построим мандра, съвместно със село Стамово, за сирене и кашкавал. С произведената продукция ще задоволяваме местните си нужди. Можем също да сключим договор с НАРКООП за зареждане на определени магазини в Стара Загора.
Може би това е пътят, който ще поемат животновъдите от ТКЗС „Подем” в с. Горно Ботево. Засега обаче този колектив и много като него са на кръстовището и докато тръгнат в избраната посока, ще са необходими години. Как ще се изхранва населението през тези кръстопътни години? С този въпрос се обърнах към Тонка Мечкарова, зам.-директорка по икономическите въпроси на предприятие „Млечна промишленост”:
-Не мога да обнадеждя обществеността на Старозагорската община, че млечните продукти ще са в изобилие. През 1989 г. при планирано 27 100 хил. л. мляко, приравнено към 3,6 на сто масленост, беше изкупено 28 247 хил. л. За 1990 година сме сключили договори за изкупуване на 26 247 хил. л. Като се има предвид ежегодният растеж на консумация на млечни продукти, всеки може да си направи извода за тазгодишното снабдяване на населението.
Това е данък от миналото, който за съжаление трябва да плащаме сега. Преди няколко години ОбНС уверяваше, че ще се построят два-три кравекомплекса с модерна материално-техническа база, няколко млекосъбирателни пункта, във всеки от които ще се концентрира млекосъбирането от няколко ферми. При сега съществуващите условия трудно се предава мляко с желаното качество. Само за 1989 г. млякото второ качество от обществения сектор е било 4,7 процента срещу 3,9 процента за 1988 г. Не е малко и количеството на млякото от маститните крави, лекувани с антибиотици – такова мляко не се подквасва.
Възприетите показатели, по които се заплащаше и заплаща млякото – количество и маслен процент, – са давали възможност за разнообразни фалшификации. Статистиката сочи, че за 1989 г. от Старозагорската община е имало 476 хил. л. оводнено мляко и 154,6 хил. л. нестандартно – мляко, негодно за преработка и консумация.
Наличието на междинно звено – фирма „Верея” – автотранспорт – е действало в ущърб на балансирането между производителите и изкупвателната организация.
Частният сектор, изпълнил плана за миналата година 117,8 на сто срещу 98,1 на сто за обществения, продължава да страда от неразрешимия си проблем – недостига на фураж.
Неразрешени проблеми от миналото, даващи своя принос при сформирането на данъка, който ни престои да плащаме. Страшно е да си помислим, че навярно най-големите данъкоплатци ще бъдат децата ни.
Йовка АТАНАСОВА
Към пазарната икономика – кръстопътни години
