[ad id=“225664″]
Утре честваме 3-ти март. Утре ще развеем знамена, ще чуем патриотични речи. Утре пак ще спорим за ролята на Русия и Великите сили…, но в какво? С какво е свързана датата 3-ти март, какво е тя за България?
Според мен това е една от важните стъпки в борбата за независимост в новата ни история. Стъпка, каквато са революционните комитети на Левски, каквато е Априлското въстание, битката за църковна независимост, а по-късно Съединението, Българо-Сръбската война, двете световни и… така до днес.
[ad id=“236993″]
Стъпката 3-ти март, т.е. Руско-Турската война от 1877-1878 г., решава за българите въпроса за появата на тяхна държавност на картата на света. И да, със сигурност Русия не го е направила заради българите, просто те са се оказали подходящия мотив в подходящото време, за изпълнение на плановете на империята.
И, да Апостолът отново се оказва прав и далновиден: „Този, който ни освободи, той ще ни зароби“. Последното е факт твърде дълги десетилетия – от Освобождението, та до днес. И няма значение кой е освободителят.
И други освободители си имаме днес – и пак е прав Апостолът. Ако не личи толкова ясно, то е защото освободителите-поробители са повечко, та картината се замъглява и в „мъглата“ има място за лавиране и вратички.
[ad id=“263680″]
Борбата за независимост продължава. С други средства, не с оръжие. Би трябвало да е с ум и ясна визия какво и къде искаме да бъдем след поне 50 или 100 години, защото ако мислим само за днес и утре, можем да отъпкваме къси пътечки сред трънаците, но не и да прокараме път.
[ad id=“218001″]
Трябва да празнуваме 3-ти март! Нужно е да си спомняме всички успешно завършени етапи – всичко добро и зло, произтекло от тях. Но най-важно е в тези дни да си припомняме каква е националната ни цел, да анализираме имаме ли изобщо такава и ако в определено време не можем да дадем ясен отговор, да заставим себе си да направим най-важната крачка. А тя е като цивилизован европейски народ, като държава, да формулираме съвременния смисъл на съществуването на България и да се борим за него, стъпка по стъпка… В идеалния вариант сами. В реалния – с колкото се може по-цивилизовани „освободители“.
