ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 15, 1990 г.
КАКВО ДА ДОБАВЯ?
Налага се все пак, с риск да отегчим читателите, да отговоря на „признанията” на д-р Петкова. Не зная защо тя смята, че е виновна за неща, за които в статията никой не я обвинява. Нима там е казана макар и една лоша дума за професионалните умения на д-р Петкова? Така че ще отмина пасажите от нейното писмо, в които тя говори за лекарските си умения, позволявайки си да отбележа, че все пак не е много етично човек да се хвали сам.
Главното в статията е – не обвинението, а констатациите за методите на работа на д-р Петкова като зав.-отделение, т.е. като административен ръководител. В такъв план приемам самообвиненията, без да обръщам внимание на иронията, с която са направени. Защото в противен случай ще трябва да се приеме другата възможност – че д-р Петкова просто не вижда какво е реалното състояние на детската поликлинична помощ. Нещо, за което и тя, със своя дългогодишен стаж на един от административните ръководители, би трябвало да поеме отговорност. Става дума за това, че в цяла Стара Загора има само една детска поликлиника; че там се случва да се чака с часове; че понякога за един пълен преглед (включващ и лабораторни изследвания) трябва човек да пропътува няколко пъти целия град; че лекарите и сестрите преглеждат деца в студени кабинети; че в квартали с по 5-6-хилядно население няма здравни служби (поне за децата!); че контролът, който е „дълбоко вътрешно убеждение” на д-р Петкова, е упражняван спрямо лекари и сестри по унизителен начин… И така нататък.
Когато се цитира Ленин, е хубаво. Това придава особена тежест на думите ти. То просто обезоръжава твоя противник – кой ще седне да спори с него? Само, че от много цитиране – с повод и без повод, на място и не на място – ние просто забравихме да го разбираме. Защото е по-лесно да го цитираме, отколкото да го четем. Без да уточнявам, искам да обърна внимание на д-р Петкова, че цитираните мисли на Ленин имат конкретна насоченост и съвсем не се отнасят за случай като този. Те са казани по определен повод и не бива да се отделят от контекста си. Отнасят се до определена категория хора, принадлежащи към най-ниските социални слоеве на тогавашното общество, но ще спестя споменаването, за да не засегна тези, за които д-р Петкова ги употребява.
И ще завърша с това, че получих друго писмо. Кратко: „Съгласни сме с написаното в „Синдром на придобита безотговорност” от журналиста Лъчезар Лазаров. Изнесеното за д-р Петкова отговаря на истината…”
Това писмо е подписано от 89 души, между които са и най-уважаваните детски лекари и медицински сестри от датската поликлиника в Стара Загора… Какво бих могъл да добавя?
Лъчезар ЛАЗАРОВ
