Има една стара максима, че човек не си избира името, както и родителите. По криворазбрани причини много хора не си харесват имената и цял живот искат да ги сменят.
Когато човек е публична личност, сиреч звезда в обществото той дори измисля ново име – справка Азис, Мадона и Мерилин Монро. През далечната 1979 година, когато първият български космонавт Георги Иванов се подготвял за легендарния си полет в Звездното градче край Москва името му било съвсем друго. Офицерът от българските ВВС се казвал Георги Какалов, и бил потомък на стария ловешки род Какалови. На шефовете на съветската космическа програма още когато се запознали с българския кандидат за космонавт подскочили от фамилията му. На руски тя звучи не особено приятно – глаголът “какать” се превежда “нааквам се”. Съветските генерали сметнали, че не звучи съвсем достойно за един покорител на космоса да се нарича така. И веднага било разпоредено – мустакатият симпатичен Георги от България да си смени името. Така заради настояване от съветската страна той приема фамилията Иванов. Когато излетял в космоса през на 10 април 1979 г. целият Ловеч бил учуден защо синът на електротехника бай Иван и леля Анастасия не носи фамилията на родителите си.
[ad id=“263680″]
..
По подобни “нравствено-стилистични” причини по време на студената война Българската телеграфна агенция “побългари” името на външния министър на Израел от Аба Ебан на Аба Еван. Вестниците, радиото и телевизията упорито и целенасочено набиха новата фамилия на израелския дипломат №1 в главите на българските читатели, слушатели и зрители.
Няколко години преди това българската общественост и официалните власти посрещнали в София чехословашия дипломат с (меко казано!) запомняща се фамилия – Павел Пишка. Изглежда, че просташките коментарии в София за конфузната фамилия на дипломата нямали край, защото Чехословакия набързо си го отзовала.
Официалната пропаганда в България години наред, пак заради криворазбраното благозвучие, бе преименувала председателя на комунистическата партия на САЩ Гъс Хол в Гюз Хол. Той няколко пъти идва в България на гости на Тодор Живков и за българите си беше Гюз.
Бившият президент на Тайван Ли Тън Хуй заради “срамежлива благозвучност” в българските медии бе прекръстен на Ли Тън Хуей. Експертите по лингвистика обичат да дават едно наукообразно обяснение на тези именни метоморфози, които се случват в българската практика. Според тях “понякога се променят чужди имена, които при транскрибцията си биха предизвикали неприятни асоциации”. И веднага се дава пример с името на английската историчка Мерсия Макдермот, много популярна у нас в миналото. Ако не се побългаряваше името й у нас то щеше да звучи така – Мърша Макдермот.
Разбира се, новото време събори някои бариери и стопи много предразсъдъци. Когато пристигна на работа в софийското посолство на САЩ американският дипломат Джон Мензис не пропускаше да се шегува с името си.
Трудно е да си представим как старите български “целомъдрени” медии биха нарекли предишния главнокомандващ руския военно-морски флот адмирал Владимир Куроедов. Преди 5-6 години неговото име не слизаше от страниците на българския печат покрай трагедиите с руските подводници “Курс” и К-159.
Нашият читател и зрител отдавна свикна с фамилията на адмирала. Така както възприе и феноменалното име Виктор Кровопусков – идеално пасващо на четирикратен олимпийски и седемкратен световен шампион по фехтовка…
Куриозите край нямат. Култовият автомобил на развития социализъм “Жигули” (ВАЗ 2101) прави международен търговски скандал с названието си. Първите коли са произведени в заводите ВАЗ в съветския град Толиати през 1970 г. по лиценз на италианския автомобилен концерн ФИАТ. Самият град е кръстен на името на шефа на италианската комунистическа партия Палмиро Толиати, който е взел участие в преговорите със съветската страна. На огромен общодържавен конкурс се избира името на бъдещата кола. Предложени са 54 838 марки за новия автомобил. Между тях са и такива: Мадона, Сокол, Катюша, Руслан, Атаман, Искра, Аврора, Директивец, Перворожец, Мемориал, Мечта, Весна, Луч… Накрая държавна комисия се спира на името “Жигули”, предложено от А. М.Чернов, един от конструкторите на машината. Името е свързано с близките до автозавода Жигульовски възвишения (оттам идва и името на много популярната в Русия местна бира – “Жигульовско пиво”). У нас съветската марка марката бързо се налага и става семейна кола на много българи.
Когато “жигулата” тръгва по експорт за пазарите в Европа, търговците от Франция, Белгия, Холандия, Испания надават вой – трудно се продава кола с такова скандално име! Всички свързват “Жигули” с понятието “жиголо” (платен любовник) и не щат да чуят за съветската машина. През 1973 г. се налага се спешна промяна на името – “Лада” тръгва триумфално по европейските автосалони. Автомобилът е наречен на славянската богиня на красотата и оттогава досега “Лада” се появява в десетки модификации.
Автор: Д-р Боян Захов, nabore.bg
Източник: Марица
