Връщам се с машина на времето години назад, когато в детството ходех при роднините на моите баба и дядо в едно прекрасно село, сгушено между Стара планина и Средна гора.
Чуйте само името му – Душанци. Може ли хората, живеещи там да не са прекрасни? Не преувеличавам, там е уникално, стига да имаш очи да гледаш и сърце, което чувства. Отнесох се, исках да ви разкажа за едно ястие или разядка, както и да го наречем няма значение, защото то е много вкусно.
Един далечен байчо/това е уважително и обичливо обръщение към по-възрастен мъж в този район/, наш роднина, беше овчар и си имаше конче, с което отиваше на високите поляни, където бяха кошарите.
Та накрая да спомена и за какво се сетих – за КРОКМАЧ-а, който съм яла само там. Много е подобен на катъка, който обичаме в нашия старозагорски край, но в същото време няма как да го сравня като вкус.
Крокмачът се приготвя от голямо количество овче прясно мляко, например 20 л., които се варят към 2 часа на водна баня, разбърква се да не загори, докато сгъстената смес, която се получи след дългия досег с огъня, започне да се точи. Посолява се, оставя се около седмица, като пак се разбърква, за не се получи отгоре каймак. В началото крокмачът е рядък, но след това става много гъст дотолкова, че може да се реже с нож. Такъв точно съм го опитвала, но едно лято присъствах и на приготвянето му. Разбрах, че се прави в края на август, когато млякото е по-гъсто.
Готовият крокмач се съхраняваше в пръстени делвички(в стените на които попива част от влагата на млякото и то се сгъстява още), сега може и в буркани, стига да имате търпението да варите на огъня с часове, да бъркате с дългата лъжица и да обгрижвате после узряването на продукта.
