На този въпрос отговаря Любка Бояджиева в рубриката „Стара Загора – Обич завинаги“ на сайт ЗАРАТА.
[ad id=“225664″]
„Друг площад, предвиден в градоустройствения план на Лубор Байер, е тъй нареченият Герджиков алан – северно от жп гарата и Станционната градина, на мястото на сегашното езеро и ресторант-градина. По-рано площадът бил ограден с паянтова дъсчена ограда и дълбок ров. В ограденото място се провеждали градските спортни състезания по футбол, по борба и др. Въпреки мизерния вид на това игрище, тук ставали понякога състезания от много висока класа с участието на световноизвестните български борци Дан Колов и Хари Стоев. По-късно, след построяването на истинско спортно игрище югозападно от гарата – известния „Локомотив“, това място беше изоставено, запустя и се сдоби с твърде зловеща слава. Между товарните коли-камиони, стари автобуси, които се гарираха тук един до друг по целия площад, се укриваха престъпници и често нощем ставаха побоища, даже убийства. В северния край на площада земеделските стопани от околните къщи държаха сеното си струпано на големи копи.
[ad id=“263680″]
Днешната приветлива градина с цветни лехи, със зелени площи и асфалтови алеи, с красивото езеро и модерен ресторант, са дело на старозагорския кмет Йордан Капсамунов. Негово дело е и по-голямото езеро в североизточния край на града. Наричаха ги на шега „Капсамуновите гьолове“.
По материали от книгата на Любка Бояджиева „Стара Загора – Обич завинаги“
