За онзи кръст, изписан с детски пръсти
в пръстта пропита с кръв от ятагана.
За планината с облаците гъсти,
за вярата и хубавата Яна.
За скалните очи, с които Господ
отгоре гледа, сякаш че не вижда
как в нас стърчи бесило на Апостол
и как безръка е на Йово ризата.
За Перущица и Батак, за знаме
извезано с иглата на княгиня,
за устните извикали: „Въстание!”
и онзи топ с черешовото име.
За схлупените, но високи църкви,
в които всеки коленичил влиза.
[ad id=“263680″]
За паметта на хилядите мъртви
останали по-живи и от живите.
За чановете онемели с болката
на майките почернени и тъжни,
и онзи връх безсмъртен на Околчица,
на който да се възкачиш си длъжен…
За всичко туй, което е България
и за което не достигат думи,
във себе си свещица ще запаля,
додето в пламъка й се изгубя…
ЙОРДАН ПЕЕВ
