(На Стойчо Стойчев)
В средата на лятото, в края на село
възвират казани. Под стари греди –
опушени старци. И памет прострелва
забравени случки: „Аз помня, преди
да ида войник, три моми обикалях…“
Първака гори с пламък син и висок
и струйката тегли очите. „Бях малък,
друг ще продължи – и баща ми бе строг…“
Нощта ще разпалва жаравата тънка,
а вън ще пеят щурци… до зори.
Звездите бледнеят до близките трънки,
а гроздова още бълбука, в казаните ври.
Прииждат ония години младежки –
и спомени идват на тънки конци…
И глътката пак ще е кратка, но жежка.
Виж, малката стая се пълни с… момци.
В средата на лятото, в края на селото
възвират казани, Под стари греди –
опушени старци. И памет прострелва
забравени случки.
А пушека сам ги реди.
Из „Птици в нощта“
