Тук всяко горско камъче отронена звезда е.
Свистят тревите –
корени на светлината греят!
В косите ти струи небето, дето на сено ухае.
В душата ти
душите на погиналите опълченци пеят…
От всеки кът ехтят легенди – слънчеви вихрушки.
Добре дошъл! –
Ти нийде по света не би забравил
дъха на тукашните святи борове и теменужки.
Такава висина, че даже сенките са прави!
На този български Олимп минутите са високосни.
Ако
пресегнеш на възбог – крило на ангел ще докоснеш!
Из „Птици в нощта“
