Отвън ухаеше на кестени,
на мокри гарвани и кал.
Светът четеше черни вестници.
Навред печал. Навред печал.
Прехвъркаха снежинки мършави
под яловите небеса.
Внезапно сякаш бяха свършили
в света добрите чудеса.
Не чаках нещо да ме слиса,
но чудото се появи:
на дюлев цвят ми замириса
снегът по твоите коси.
Из „Птици в нощта“
