Покрай разбунените духове покрай поредното „тълкувание“ на историята ни, публикуваме интересен материал от Etar.org. Документът е от Държавния архив на Венеция (Arhivo di Stato di Venetia). В превода четем за робинята Маргерита от български род от селището, назовано Божена. Датата е 16 март 1411 г.
[ad id=“263680″]
Документът разкрива безрадостната съдба на една българка от българско селище в далечната 1411 година. Навярно, 13-годишна, пленена и продадена в робство на пазарите на Средиземноморието.
Във венецианския документ от 1411 г. има едно изречение, което може да се разгледа по-обстойно „… Николо Марочело… да има, държи, продава или отчуждава една своя робиня, наречена Маргерита от български род от селището назовано Божена…“. От горенаписаното става ясно:
1. Маргерита е робиня;
2. Маргерита е от български род;
3. Маргерита е от село Божена;
4. Документът е от 1411 г.
Според една легенда за селото се казва следното: „Първите сведения за съществуването на село Боженци датират от края на ХVІ век. Ако се вярва на преданието, на мястото на сегашното селище се установяват група хора, предвождани от болярката Божена.
Жителите на района започнали да ги наричат Божанците или Боженците, което в крайна сметка останало и име на селото.“
Според историческите данни Търново и районът падат под османска власт месец юли 1393 г., малко по-късно и Никопол – 1396 г.
Интересното тук е, че ако след този разгром на района на Търново бягащи боляри с хората си са основали нови села, как така за 18 години (от 1393 г. до 1411 г.), ако се предположи, че Боженци е възникнало веднага още в 1393 г., се среща жена робиня през 1411 г. на пазара на Крит в средата на Средиземноморието, доведена от Романия, записана като българка от Божена.
Маргерита или е била родена преди възникване на Божена, от което следва, че би казала първоначалното си местоживеене – например Търново, или е родена по време на основаване на селото – 1393 г. и на пазара през 1411 г. е вече на 18 години.
Изводът е, че селото е съществувало и преди това и легендата не отговаря на истината.
[ad id=“225664″]
Селището Божена се споменава през 1411 г., а може би началото на историята му е доста преди тази година, защото във втората част на легендата се казва, че „…Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол, божанкалии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола …“ Според д-р Л. Милетич в книгата „Старото българско население на Североизточна България“ на страница 50, 51, т. 8 «Тревнеци и габровци» четем:
Най-разпространените балканджийски поселенци по Търновския окръг са тревненци и габровци, които образуват сравнително най-многочислената балканджийска група, що заема един от най-хубавите балкански местности. Населението по Габровско и Тревненско е старо; тук турски елемент липсва.
В Трявна чух местни предания за някакви пришълци от старо време. Едно предание свързва основаването на Трявна с дохождането на турците и падането на Търново. Уж по клевета от гръцкия владика турците с измама изклали на Марино поле по-видните юначни хора от Търново.
Източник: Блиц
