За заселването на македонски българи от Югозападните покрайнини в Стара Загора репортер на zarata.info разговаря с историка Марио Цветков.
– Интересна е темата за македонския квартал „Чумлека“ в Стара Загора, а предполагам, че и за всички старозагорци ще е от полза да разберат кога и поради какви причини тук идват толкова много преселници?
Цветков: През 1877 година, по време на Руско-турската война Стара Загора е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878. Много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. Но идва Освобождението и Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди полага основния камък при възстановяването на Стара Загора по план на Лубор Байер, който проектира модерна, правоъгълна, шахматна планировка на града. За да се издигне от пепелищата и да се построи отново, е нужна работна ръка. В периода 1889-1891 година е първата и най-голяма вълна от македонски заселници, дошли в Стара Загора като гурбетчии-дюлгери. Те идват от Костурско, Реканско, Охридско, Дебърско, Преспанско. В града са останали здрави само турски къщи, в които се настаняват завърналите се след опожаряването старозагорци. При тях под наем заживяват и новите емигранти.
– А има ли някоя интересна история, която е записана?
Цветков: Да, аз лично се срещах преди години с един дядо Трайче, който разказа, че всяка вечер се събирали след работа, пийвали по чашка и запявали:
Той на момци вели ем говори,
oй вий момци, момци-македонци
тая вечер Вардар ке преминем,
утре вечер гевгелийско поле,
трета вечер дома ке си идем.
Толкова додеяли на хазяйна си с тази песен, че той влизал при тях по някое време с думите: “Ей, не го ли преминахте накрая тоя Вардар, бе!“ Когато попитали дядото: “Дядо Трайче, оти додохте в тая пуста България?“, той отговорил: “Ми де да идем, ний се чувстваме българи.“
– Как е изглеждал животът на старозагорци в онези години?
Цветков: След одобряване на градоустройствения план, Стара Загора се превръща в една голяма строителна площадка. По това време е използвана дори джамията като молитвен храм, защото четирите български църкви са били също опожарени. Там са се венчавали, кръщавали, опявали са близките си.
– Какви документи има запазени за живота и дейността на заселниците?
Цветков: Известният старозагорец Константин Коняров е потомък на бежанци от село Тресонче, Реканска каза на Османската империя. Той е роден през 1910 и е български писател, преводач, критик, популярен с краеведските си изследвания. Именно благодарение на страстта му към историята, до нас са достигнали документи от годините на възстановяване на Стара Загора и в частност писма, скици, проекти за строителство на различни обекти, както и данни за някои майстори и строителни предприемачи, родом от македонския край. Този фонд е предаден от неговия син в библиотека „Родина“. Сред тях е проектът на Негрев за водосборна кула на жп гарата, от която са черпели вода за нуждите на парните котли на локомотивите. Открити са документи за големи македонски фамилии, участвали в градежа на Девическата гимназия /сегашното II-ро основно училище/. Майстор от македонския край идва в Стара Загора заедно с двамата си сина, които в началото са му били калфи. Единият след Балканската война прави фабрика за мозаечни стъпала, които са първите стълби от „Жабките“ към параклиса на Аязмото. По-късно, през социализма са извадени и заменени с нови, а старите още могат да се видят разхвърляни в гората над площадката за бадминтон към Втория баир.
– В Девическата гимназия са се играли театрални представления. Разбирам, че макар и косвено македонските майстори са участвали в културния живот на града ни.
Цветков: Театралното дружество в Стара Загора започва своята дейност през 70-те години на 19 век. А сградата на театъра е построена чак в 1914. Затова, когато е надграждана Девическата гимназия будните ни съграждани са изискали по-голям салон, който да се използва и за представления.
– Има ли други известни сгради, които са построени в онези години?
Цветков: Друга известна и емблематична за града ни сграда, в чието строителство е взел дейно участие майстор от Дебърско, е къщата на Ангел Хаджипетков, понастоящем Етнографски музей за градски бит и култура, намираща се на улиците „Димитър Наумов“ и „Княз Борис“.
– Какво ще разкажете за революционното движение на заселниците?
Цветков: През 1899 година в Стара Загора с активното участие на Методий Кусев се учредява Върховен македоно-одрински комитет. Самият Митрополит е македонец от Прилеп, но като духовно лице не е имал право да го оглави, затова начело е застанал племенникът му д-р Ачков.
В 1901 заселниците от костурския край създават „Кружок“ като част от ВМРО, чиято цел е да събират членския си внос за закупуване на оръжие за въстание. През април 1903 година те получават писмо от централата на ВМРО със следното съдържание: „Сватбата ке биде на Илинден, поканени сте за сватове.“ Този документ е бил собственост на известният старозагорски журналист и фантаст Симеон Майналовски, работил за радио Свободна Европа, правнук на македонски заселници. Поканата е задействала ентусиастите и около 120 човека изоставят работата, семействата си и заминават, за да вземат участие в Илинденско- Преображенското въстание. Което за град с население 10-12 хиляди е доста внушителна бройка.
– Изглежда още не сме стигнали до квартал „Чумлека“, защото до този момент не сте го споменали…
Цвтков: След войните през 1913 година и периода 1915-1916 в Стара Загора идват още българи от македонските краища, но техният брой е чувствително по-малък. В този период се обособява македонският квартал „Чумлека“, разположен на запад от площад Берое. Те си построяват домове на земи, дарени от богати старозагорски фамилии и от общината. А първата вълна преселници от края на 19 век заживяват в централната градска част и квартал „Акарджа“.
През 1924 година идват още хора от Югозапад. Те са най-вече от селата Тушим, Тумба и град Гевгели. Потомък на гевгелийски род е и старозагорският лекар-ортопед д-р Явор Пиперов.
Това е само сегмент от хилядолетната история на Стара Загора, а крие толкова много съдби, толкова събития, борба за оцеляване, за идеали, за свобода. Македонските заселници са взели дейно участие в изграждането и културния и икономически живот на града ни. Техните потомци са сред нас и всички ние сме българи, както е казал преди 100 години дядо Трайче…
