ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 44, 1990 г.
● ЧИТАТЕЛ ДОЙДЕ В РЕДАКЦИЯТА
ИСКАМ СИГУРНОСТ И СПОКОЙСТВИЕ
В редакцията дойде разтревожена, объркана и уплашена Б. М. Т. (по желание на читателката не съобщаваме името, което заедно с адреса й е на разположение на редакцията). Заразказва…
Разпоредителка съм в едно от старозагорските кина. Към 11 часа се прибирах от работа – бях втора смяна. Близо до антикварната книжарница на бул. „Георги Димитров” ме застигна младеж на около 16-17 г. Прикривайки се, започна да ме следи. Точно на входа на жилищната кооперация задърпа чантата от ръката ми. Оказах съпротива. Тогава той започна да ме удря по главата с юмруци. Беше опитен, знаеше как и къде да удря – и досега ме боли главата и ходя като замаяна. Не успях да се преборя с него, взе чантата ми и хукна. Уплашена се развиках за помощ. Веднага се отзоваха две момчета на същата възраст, които идваха отгоре. Затичаха след побойника и когато почти го настигнаха, той захвърли чантата ми и избяга.
Момчетата ми помогнаха да стана и ме изпратиха до в къщи. На тях благодаря – съжалявам, че в уплахата и болката си не ги попитах за имената. Но случилото се не мога да забравя. През целия си живот не съм откраднала нищо, не съм обидила човек, защо сега на 52 години трябва да бъда обиждана по този начин? Животът ми премина в труд и ме заболя много, че този млад човек иска чрез кражби и насилие да живее. В чантата си имах само 16 лв., но за мене те са много скъпи, защото съм ги спечелила по честен начин.
Защо дойдох да разкажа за този случай в редакцията? Не само да изкажа възмущението си от такива младежи, но и за да кажа на по-младите, че аз не разбирам такава демокрация, в която има място за насилието над слабите и безпомощните. Слушам радиото и телевизията и разбирам, че нарастват престъпленията, увеличават се кражбите. Нека това не обижда никого, но ми се струва, че трябва по-строго да се наказват тези, които нарушават законите.
Ние, обикновените хора, искаме сигурност и спокойствие, искаме гаранции за живота си – така, както бяхме свикнали да не се страхуваме от насилие и жестокост, защото вървяхме, че имаме защита. Сега чувствувам, че и органите за сигурност се стъписаха и те не смеят по-категорично да се намесват, за да осигурят спокойствие на хората.
Аз съм безпартийна. Останах вдовица преди 21 години с две малки деца. Винаги съм имала малка заплата, не съм получавала или ползувала някакви привилегии. Трудно ми е било, защо да крия. От друг край съм – от Тетевен, но останах след смъртта на съпруга си тук, защото имах вече жилище. Без близки, с една заплата живеехме трима души. Но тази власт и тази партия (БКП) ми помогнаха да отгледам двете си момчета, да ги изуча. Пак ще повторя – живели сме бедно, но честно. Така съм възпитала и децата си – с чужд труд, с чужди пари да не живеят. Благодарна съм, че израснаха честни хора и всеки от тях взе хляба в ръцете си – единият е военен, другият – лекар. Ако не беше безплатно лечението, безплатно образованието, как аз вдовицата със 120 лева заплата, щях да ги изуча?
Днес много се хулят партията, комунистите. Аз също виждам, че не всичко беше наред, че някои началници заслужават и гнева, и недоволството на хората – самозабравили се бяха, дерибействуваха. Но за всички хора, които членуват в БСП, не мога да кажа всичко. С някои работим заедно, с други сме съседи – нали виждам какви хора са. Затова нека не си затваряме очите – аз най-голямо основание имам за недоволство, защото трудно и бедно живях, но имах спокойствие и сигурност и аз, и децата ми не останахме гладни. Съгласна съм още и някоя и друга година да живеем по-бедно, но ако зная, че след това икономиката ще се стабилизира, че внуците ми ще имат работа.
Питам се сега за кого да гласувам, кой ще ми осигури спокойни старини, сигурност за мен, децата и внуците? Искам това да ми гарантира не само БСП – това разбирам от нейната платформа, но и новосъздадените партии. Само тогава ще повярвам, че те наистина желаят доброто на България и на нейните хора. Затова не искам да чувам „смърт” и „долу”, не искам тревожни дни и нощи да преживяваме. Нека всички разберем, че демокрацията е отговорност пред поколенията, пред всеки член на обществото. Само тогава може да ни приеме и Европа.
Записала: Недялка ФИЛИПОВА
