НАЙ-НОВИ:

IN MEMОRIAM: Адски му убиваше в обувките цялата простотия, по която стъпваше

Снощи, минути след като научихме за кончината проф. Юлиян Вучков, Фейсбук се разтуптя от спомени за тази противоречива и сърцата личност. Направихме специална подборка за читателите на ЗАРАТА.

Кристина ПАТРАШКОВА, журналист; главен редактор на в. “Галерия”

Светъл път на душата ти, проф. Вучков. По-скучно ще бъде без твоята колоритност, ексцентричност и познания. Като студентка публикувах първия си портрет на актьор (беше на Иван Иванов) в сп. “Театър”, на което беше главен редактор. Никога няма да го забравя.

А се бяхме разбрали да се видим тези дни…

***

Зоя ДЕЯНОВА, журналист; бивш главен редактор на в. “Жълт Труд”

С Юлиан Вучков се познавам от младите си години – аз бях репортер в “Труд”, той бе главен редактор на списание “Театър” – работехме на един етаж. Минаха години… Аз, някаква шефка на успешен вестник, той на предаване, което цяла България гледаше. Поканих го на обяд. Беше ми автор във вестника. Сервитьорите мен ме познаваха, но на него му носеха салатите с господин Вучков, нали ви харесват. Тръгнахме си след обяда и от една маса млади и успешни мъже на вид му пожелаха лек ден, професоре. Той го приемаше като нещо естествено, а аз бях удивена. Хората го обичаха – беше като звезда.

Почивай в мир, неспокоен мой приятелю!

А няма как да ви разкажа как с колежките залягахме под масата от смях, когато Юлиан разказваше стари истории незлобливо за известни личности, които и ние познавахме.

Толкова е тъжно сега…

***

Иво ДИМИТРОВ, журналист; зам.-главен редактор на в. “Галерия”

На 18 септември в 10,44 сутринта се чухме. Попита ме имам ли добър фотограф за най-новата му и най-мащабна книга. Той продължаваше до последно да работи къртовски. Адски му убиваше в обувките цялата простотия, по която стъпваше. Беше постоянно тревожен, нервен. Съсипваше го упадъкът на България. Не понасяше посредствеността около себе си. Дразнеше се от нея. Все нямах време да го изслушам докрай и все ме питаше: “Кога ще ми отделиш поне няколко часа, самотно ми е.” Ако знаех, че в сряда ще е последният ни разговор… Прощавай, професоре! Ти отдавна си горе, защото не можеш да пълзиш заедно с онези, които ти се подиграваха и правеха скечове на твой гръб. Мир за неспокойната ти душа, приятелю!

***

Бранимир ЯНКОВ, журналист и юрист 

Миналата седмица ходих при мой приятел, професор, кардиолог от ВМА заради мои болежки със сърцето и при него се засякох с небезизвестния Юлиан Вучков. Моят приятел му каза, че трябва да остане в болницата, защото сърцето му има проблем, но речевият „особняк” от тв-екрана и в живота, с ръка на сърцето и широка усмивка каза: „Щом моето сърце не ме ще и аз него не го ща!…” Моят приятел беше сериозен и пак му каза, че със сърцето шеги не бива, но Вучков се изхили по познатия със своя гръмовен глас начин и си тръгна с ръка на сърцето… Познававах го още от малката му стаичка на сп. „Театър”, изпълнена с книги от старата сграда на в. „Труд” на бул. „Дондуков” 82, където сега е НАП.

Преди малко научих, че си е отишъл от масивен инфаркт.

Не знам, кой кого не хареса (той сърцето си или сърцето му него), но този шлайфан диамант на словото и мисълта вече не е между нас…

Почивай в мир Юли!

  Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Виж още:
В Южна Корея откриха сериен убиец 30 г. по-късно, но…