И в България лекарите могат да получават достойно възнаграждение

Отличеният кардиолог д-р Стефан Найденов пред BIG5: В чужбина винаги ще си останем чужди

„Насочих се към медицината в шести-седми клас. Очаровах се от професията още когато бях от другата страна – тази на пациента. Изпитвах респект и се вдъхнових от това, което правеха лекарите, беше като магия. Още като дете исках да съм като тях и да помагам на хората около мен, стараех се да го правя дори когато не бях лекар. Когато трябваше да се насоча към професия се замислих коя е хуманна и справедлива и не е свързана с необходимост да се проявяват негативните качества на човека. Тогава разбрах, че медицината е най-хуманната и индивидуална професия, в която наистина можеш да дадеш всичко от себе си“. Това е житейската философия на 39-годишният кардиолог от „Александровска“ болница д-р Стефан Найденов.

Преди дни той получи високо отличие за работата си – председателят на парламента Цецка Цачева го награди с грамотата „Лекарите, на които вярваме“. Потърсихме го, за да ни разкаже какъв е пътят към успеха и какво ти дава и отнема докторската професия.

Д-р Найденов се е увличал и по астрономия, археология, география, история, микробиология и в никакъв случай по финанси, макар че е завършил природо-математическата гимназия в Хасково, а родителите му се занимават със счетоводство. „Разбрах, че медицината ще ми даде най-голяма възможност да бъда едновременно полезен на хората около мен и ще ми е достатъчно интересна, за да я приемам като удоволствие, а не като задължение“, споделя младият доктор пред BIG5.

В рода му няма други медици, но родителите му го подкрепяли още от малък за избора му да стане доктор. Роден е на 15 декемри 1976 г. в Хасково. Завършил е медицина в Медицински Университет-София през 2001 г. През 2007 г. придобива научна и образователна степен “доктор” по специалността “Кардиология”.

Първоначално е работил като лекар в казармата, а непосредствено след нея през 2003-а – в болницата в Симеоновград, където се е занимавал с вътрешни болести и педиатрия. След това е започнал в бърза помощ в Хасково, където прекарва половин година. Д-р Найденов е категоричен, че от там е научил много – защото е попадал на всякакви ситуации, които му помогнали до края на живота да преценява бързо всяко състояние и да вземе решение за кратък период от време какво трябва да се направи. След това съдбата е била на негова страна и д-р Найденов се е прехвърлил в кардиологията на хасковската болница, макар и все още без придобита специалност.

Още от трети курс в университета е избрал специалността си, но местата за млади кардиолози извън столицата били силно ограничени. В София попаднал по време на конкурс в университета за кардиолози, които да започнат работа в „Александровска“ болница в края на 2003 г. Д-р Найденов е стартирал като докторант, след това е станал ординатор, асистент и накрая – главен асистент.

Д-р Найденов, подобно на повечето си млади колеги, работи и на друго място – в Медицинския център „Дженерали – Закрила“. И така дните му преминават в постоянна борба и грижа за живот на пациентите. „И самият аз бях учуден, защото въпреки голямото физическо изтощение, психически не усещам умора. Продължавам да имам желание да работя и там“, отбелязва скромно д-р Найденов.

И някак успява да намери време за семейството си. „Налага се да се прави компромис със свободното време, но колкото и малко да ни остава, с жена ми гледаме винаги да сме с 4-годишния ни син Николай. Това е лекарската професия – тези, които се занимават с клинична медицина, са като мен – налага се да правят компромиси със свободното си време. Всичко трябва да е много прецизно планирано. Дисциплината е ключова в медицината, импровизацията – също, но преди всичко е дисциплината“, обобщава таткото. Но голяма част от нагласите се коренят във възпитанието, което човек получава като дете. В това отношение д-р Найденов е късметлия, защото родителите му са го научили, че преди всичко човек трябва да бъде добър, да помага на хората и да бъде дисциплиниран.

За любовта между двама лекари… и още нещо

Определено е много трудно да намериш половинката си в различна сфера от медицината ако и ти си лекар, споделя кардиологът. Причината преди всичко е липсата на свободно време и твърде специфичната насоченост на професията поради факта, че лекарят е лекар през цялото време и дори когато е свободен мисли за пациентите и работата си. „Затова е трудно за останалите да ни разберат и да ни приемат в живота си, тъй като компромисите са много. Само друг доктор може да разбере онова, което трябва да направи един лекар“, категоричен е д-р Найденов.

Със съпругата си д-р Надя Найденова, която също е кардиолог в столичната „Св. Екатерина“, са женени от 5 години, запознават се през 2006 г.

Точно като по филмите се срещнали за първи път в ехографския кабинет когато д-р Найденов е бил млад докторант, а тя – студентка в трети курс. Двамата се радват на 4-годишният си син Николай, който вече проявява интерес към професията им.

„Той знае, че майка му и баща му често пъти се налага да отсъстват по работа в болницата и го приема без оплаквания, поне засега“, признава щастливият баща. И не изключва варианта синът му да последва примера им и да стане лекар. Но ако това не се случи д-р Найденов няма да му налага мнението си, а ще го подкрепи независимо от избора му.

Съветът на д-р Найденов към бъдещите му колеги

Ключът към успеха всъщност е в това човек наистина да желае да се занимава с медицина, споделя той. Младите лекари трябва да знаят, че успехите в тази сфера всъщност идват по-късно, но ако човек се старае, дава всичко от себе си и се държи добре с пациентите, поддържа актуални своите познания, успехът неизменно идва. „В България той ще дойде по-лесно, отколкото в някоя западна държава, където лекарят си остава чужд до края на живота си. И там винаги ще си на втори план след лекарите от съответната страна. Ако човек се стреми към успех в медицината, независимо в какви измерения, в България ще го-постигне по-лесно, отколкото в чужбина. Ако говорим обаче за материален успех, тогава може би тук ще се постигне по-трудно. Но от моя житейски опит бих казал, че не трябва толкова да се стремим към признание, защото то ще дойде, ако действително даваме най-доброто от себе си“, категоричен е д-р Найденов.

Защо България

Задавал съм си няколко пъти въпроса не искам ли да замина в чужбина. Но отговорът е простичък – няма причина да напусна България. След като претеглих наум ползите и неудобствата, се оказа, че е по-добре да съм лекар тук поради много причини. Дори когато говорим за материалната страна – в България лекарят също би могъл да получава прилични доходи по съвсем легален начин, стига да дава най-доброто от себе си. Добър лекар у нас може да получава добри пари и да не се налага да емигрира.

И жена ми Надя споделя това разбиране. От друга страна родителите и близките ми също са тук. И другото важно – в чужбина ние винаги ще бъдем чужденци.

За усещането да получиш признание

Бях изненадан, защото буквално до 10 часа на същия ден нямах идея, че някой има идея да ме удостоява с приза „Лекарите, на които вярваме“. Бях много приятно изненадан, но и замислен – аз ли съм човекът, който заслужава тази награда. Сигурен съм, че има поне още сто други лекари в България, които заслужават тази награда дори повече от мен. Това е признание за професията, която упражнявам, но това е и събитие, което поставя още по-високи изисквания към моята дейност – трябва да се старая още повече, за да не разочаровам хората, които са ми гласували такова доверие. Усещането е страхотно!

Желаем на д-р Найденов да продължава така успешно да балансира между това да е добър човек, лекар, съпруг и баща!

Радина Василева

Източник: BIG5


image0 (9K)